Връща ли се Русия към старите си отровни трикове? | Политика | DW | 26.11.2006
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Политика

Връща ли се Русия към старите си отровни трикове?

Отравянето на бившия руски шпионин и остър критик на режима в Москва Александър Литвиненко е повод за обширна публикация във вестник “Лос Анджелис таймс”. Още в заглавието на статията изданието пита, дали Русия се връща назад към старите си отровни трикове?

Автор на статията е Дейвид Уайз, който написа “Шпионинът – историята на Робърт Хенсън от ФБР, който излъга Америка”.

Студената война трябваше да е приключила преди 15 години, но смъртта на Александър Литвиненко в Лондон поставя Скотланд ярд в нещо повече от ситуация на едно обикновено загадъчно убийство, пише американският автор. Един бивш руски агент и убеден критик на Кремъл е отровен. Въпросът е: Как и от кого?

Историята започва в един суши-ресторант недалеч от Пикадили. Със сигурност менюто на ресторанта не включва отрова. Литвиненко, който е откровен критик на руския президент Владимир Путин, обядва с италиански информатор. След това се разболява и умира в една лондонска болница, охраняван от служители на Скотланд ярд.

Първоначално лекарите смятат, че Литвиненко е отровен с талий – същата отрова, с която навремето ЦРУ планираше да направи така, че да опада брадата на Фидел Кастро. След това британски медицински представител обяви, че Литвиненко е починал от силна доза на радиоактивния изотоп полоний 210. Следи от този материал са открити в суши-ресторанта, където жертвата е обядвала, в хотела, където той се е срещнал с двама руснаци, както и в неговия дом.

Незабавно подозренията падат върху руската Федерална служба за безопасност ФСБ, която е наследник на КГБ, и за която Литвиненко навремето е работил. Със шпионската си дейност той приключва през 2000 година след като е обвинен в редица престъпления. В Лондон, където търси политическо убежище, той издава книгата си “ФСБ взривява Русия”. В нея той разказва за извършените от руските тайни служби бомбени атентати в жилища в Москва, които по-късно са използвани като повод за втората война в Чечения. Тези свидетелства на Литвиненко вбесяват Кремъл.

В момента на своето отравяне Литвиненко разследва убийството от 7 октомври в Москва на руската журналистка Ана Политковская, която е сред най-острите критици на политиката на Москва в Чечения. Въпреки, че не съществуват убедителни доказателства за връзката на Москва с отравянето на Литвиненко, а Кремъл нарича “пълна глупост” тези предположения, КГБ има дългогодишен опит с използването на отрова за елиминирането на противници. Най-известният случай е убийството на българския дисидент и писател Георги Марков, който през 1978 година на моста Ватерлоо в Лондон е прострелян със сачма с отровата рицин, изстреляна от чадър. Четири дни по-късно Марков почива.

Отравянето на Литвиненко излиза сякаш изпод перото на Агата Кристи, която в един от романите си използва отравянето с талий като оръжие на престъпление. Приятели на Литвиненко не допускат, че в отравянето му е замесен италианският му събеседник, с когото обядват заедно в суши-ресторанта. Марио Скарамела е консултант в разследването на дейността на КГБ в Италия. Във вторник Скарамела обяви, че е отишъл в Лондон за да предаде на Литвиненко материали за хора, замесени в убийството на журналистката Ана Политковская. Литвиненко е получил още и списък с набелязани обекти, сред които фигурира и неговото собствено име.

Скарамела, който по думите на Литвиненко не е консумирал нищо по време на обяда, не е бил единственият информатор, с когото руснакът се е срещал същия ден. Няколко часа преди това той е разговарял на чаша чай в един лондонски хотел с двама руснаци. Британски медии съобщиха, че единият от тях е бил Андрей Луговой, също бивш агент на КГБ, а другият е определен само като “Владимир”.

По-нататък “Лос Анджелис таймс” припомня историята с пресконференцията, дадена от Литвиненко още като служител на КГБ през 1998 година, на която той обявява, че службата му е възложила задачата по ликвидирането на руския олигарх Борис Березовски, подпомогнал през 96 година преизбирането на президента Борис Елцин. След идването на Путин на власт Березовски е обвинен в тежки престъпления и успява да избяга във Великобритания.

Путин също е бивш агент на КГБ, служил е в ГДР. А преди да стане президент на Русия за известно време ръководи службата вече под новото и име ФСБ.

След като описахме всички негови врагове, кой от всичките тях е убиецът на Литвиненко?, пита “Лос Анджелис таймс”.

За Олег Калугин, бивш шеф на руското контраразузнаване, който по-късно също се обърна срещу КГБ, и който в момента живее в САЩ, няма никакво съмнение. Той казва, че “убийството на Литвиненко е само още едно потвърждение за криминалната същност на сегашния режим в Москва. Литвиненко е жертва на руските тайни служби, за които убиването с отрова е метод, използван от десетилетия”, казва Калугин.

А Калугин е човек, който знае какво говори. В своята книга “Първо главно управление”, издадена през 1994 година, той описва подробности около убийството на Георги Марков. Когато българското правителство се обръща към КГБ с молба да помогне при ликвидирането на Марков, отговорникът за “мокрите поръчки” на КГБ Сергей Голубьов занася в София рициновите сачми, използвани за убийството на Марков в Лондон. Т.е. КГБ доставя отровата, изстреляна от чадър с вградени в него газови патрони.

Друг бивш агент на КГБ, избягал на Запад, е Виталий Юрченко. Той разкрива на ЦРУ подробности около лабораторията в Москва, където учени от КГБ разработват отровни субстанции за оперативни поръчки. Сред тях е и рицинът, с който е убит Георги Марков. Според Юрченко обектът е известен като “Специална лаборатория 100”.

Олег Калугин свидетелства още, че преди около 2 години във ФСБ е създаден нов отдел за операции извън Русия. Статията завършва с предположението, че както повечето мистериозни убийства от времето на Студената война вероятно и убийството на Литвиненко никога няма да бъде разкрито.