Време е да спрем климатичната катастрофа | Новини и анализи по международни теми | DW | 04.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Време е да спрем климатичната катастрофа

Глобалното затопляне на Земята е резултат от човешката дейност. Ако човечеството не преустанови добива на петрол и въглища, то самò ще си е виновно за катастрофалните последици, които го очакват. Коментар на И. Куейл.

Рядко сме ставали свидетели на толкова оспорвани дебати около дребните детайли в един доклад, който и без друго не съдържа почти нищо ново. Яростните битки бяха по-скоро за езиковите формулировки в текста - с които да се покаже колко остри и неотложни са мерките за борба с климатичните промени.

Климатичните промени - заплаха за човека и природата

Докладът, който обобщава цялото човешко познание, свързано с причините за промените в климата, още веднъж потвърждава следните тези: глобално затопляне има; то се дължи на човешката дейност; последиците от това са стигнали опасно високи стойности; а покачването на температурата на планетата вероятно вече е станало необратим процес. Затова и в доклада на Световния съвет по климата към ООН се говори за "сериозни, дълбоки и необратими последици за хората и екологичните системи". Въпреки това страните, разполагащи с големи запаси от петрол, се опитаха да смекчат тона на заключенията. И точно в това се състои основният проблем: в продължаващата зависимост от петрола и въглищата и в силата на икономиката, базираща се на фосилните енергоизточници.

Целта е ясна - поне ако съдим по записаното в доклада: учените са изчислили какво е максималното количество въглероден двуокис, което човечеството може да си позволи да произвежда, без да предизвиква ново затопляне на земната атмосфера. Оказва се, че дотук вече сме използвали 2/3 от този "бюджет". Ако искаме да задържим в някакви приемливи граници климатичните промени, от 2020 година нататък количествата на парниковите газове в атмосферата би трябвало да започнат да спадат. Само че това е твърде малко вероятно да се случи.

Antarktis Eisschmelze

Усиленото топене на арктически ледове е в резултат на глобалното затопляне

Доста отдалечени сме също и от другата цел - до 2050 година човечеството да покрива основната част от своите потребности от електроенергия от възобновяеми източници. До 2100 година пък би следвало да сме в състояние окончателно да се откажем от фосилните горива.

Този път няма да е никак лек. Някои страни например ще трябва да променят основно сегашните си икономически модели. Защото страните от Персийския залив, но също и Русия, разчитат най-вече на продажбите на фосилни горива. Петролът и въглищата обаче ще трябва да си останат под земята. Други страни пък са силно зависими от фосилните енергийни източници, т.е. от страните, които имат такива залежи и контролират търговията с тях. Случаят с Украйна показва колко висока може да бъде цената за освобождаването от такава зависимост.

Защитата на климата носи изгоди

Често използваният аргумент за високата цена на енергийния преход отдавна е опроверган. По този въпрос експертите от Световния съвет по климата също са пределно категорични: преминаването към нови енергийни източници е по-евтиното решение на проблема. Колкото повече отлагаме мерките, толкова повече ще нарастват и разходите за тяхното изпълнение. До 2030 година инвестициите в бедни на въглероден двуокис производства, както и в енергийна ефективност, трябва да бъдат увеличени със стотици милиарди долари. Всичко това обаче ще се изплати.

Бездействието също не е решение, защото това би довело до повишаване на средните температури с най-малко 4 градуса по Целзий. Това ще предизвика екстремни климатични условия - засушаване и наводнения, които крият огромен потенциал от конфликти, включително и заради очакваните нови бежански вълни.

Нещо трябва да се случи

Windrad in Dänemark

До 2100 година човечеството би трябвало да е в състояние да се откаже от фосилните горива

Страните по света трябва да постигнат ново климатично споразумение, което да гарантира преход към нови технологии и към изпълнението на климатичните цели. Основите за това трябва да бъдат положени днес, и най-вече във водещите индустриални държави. Същевременно влиятелни световни организации, като например Г-20, трябва да започнат да гледат приоритетно на темата за промените в климата и да работят усилено за отказ от фосилни енергийни източници.

Световният климат не може да бъде спасен само с преговори под егидата на ООН. Основните усилия трябва да бъдат насочени към преструктурирането на енергийното производство. В това отношение сме длъжници на планетата Земя, както и на идните поколения.

Редакцията препоръчва