Войната по пътищата: и този проблем е манталитетен | Новини и анализи от България | DW | 27.11.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Войната по пътищата: и този проблем е манталитетен

Това няма как да те остави безразличен: само за седмица "войната" по българските пътища уби над 30 души. Да, държавата може и трябва да вземе мерки. Но не може да промени манталитета на една определена "порода" шофьори.

Коментар от Ясен Бояджиев:

Така наречената „война по пътищата“ е всекидневие, с което човек, ще - не ще, постепенно започва да свиква и да не му обръща внимание. Също като с простащината, шуробаджанащината, корупцията. С популизма, арогантността и лъжите, взели превъзходство в политиката. Или със зачестилите природни бедствия.

"Така повече не може"

И все пак понякога статистиката на тази „война“ не може да те остави безразличен. Като миналата седмица, само от петък до петък: 31 загинали и близо 180 ранени. Най-стряскащи бяха първите два дни - 11 загинали и 20 ранени при три катастрофи на един и същ кратък участък от пътя София-Варна в Ловешко.

Както винаги напоследък в подобна ситуация, властта панически се втурна да демонстрира загриженост и активност. Всякакви началници се изредиха „на място“, следвани неотлъчно от телевизионните камери. Премиерът събра в почивен ден половината си правителство, за да констатира, че „така повече не може“ и да обяви война на „войната по пътищата“. Вероятно е забравил (или пък смята, че другите са забравили), че вече няколко  пъти е правил същото. Валят закани за традиционни и нетрадиционни мерки. Вече „категорично ще бъдем безкомпромисни“. Двойно повече полицейски патрули на злополучното трасе (при 13 налични в момента на катастрофата, взела най-много жертви), които вече ще стоят със запалени светлини. При тежко нарушение виновните шофьори ще бъдат (почти) арестувани - ще ги водят веднага в полицейските управления, където да получат глобите си. Нови „кръгови“, „пасарелки“ (пешеходен надлез), мантинели, знаци, „шумящи“ пътни настилки... Задължителни камери във всички автобуси и задължителни колани за всички пътуващи (които май и без това са задължителни, но никой не ги слага). И други нови наредби и промени в законите и правилниците: всички превозвачи незабавно да информират за всяка промяна в здравословното състояние на водачите; регистрационен режим за автосервизите и автоморгите; сваляне на номерата „на място“, когато при годишен технически преглед се установи „опасна техническа неизправност“. Църквата също се включи - „за да прогони злото и да спре тежките катастрофи по пътя Варна-София“, ловчанският митрополит отслужи водосвет. Не знам дали водосветът спада към традиционните или към нетрадиционните мерки, но се съмнявам да помогне. За всичко това ще се пошуми още малко и после ще се забрави. И така до следващия път и до следващото извънредно заседание при премиера.

Редакцията препоръчва

Че има нужда от мерки, има

Разбира се, има страшно много неща, които държавата може и трябва да направи, за да ограничи „войната по пътищата“. Със сигурност са нужни още по-целенасочени и комплексни нормативни промени. Макар че вече никой не е в състояние да проследи и запомни непрекъснатите промени - само от началото на тази година законът е променян пет пъти, при шест пъти през миналата година.

Страшно много трябва да се направи и за пътната инфраструктура. Като продължението на магистрала „Хемус“ например. Но както често се вижда, и на магистралите има достатъчно много ужасяващи катастрофи. А и статистиката е доказала, че навсякъде по новопостроените и ремонтирани пътни участъци броят на нарушенията и инцидентите веднага нараства.

Разбира се, може и санкциите да станат още по-строги. Но глобите вече бяха повишени двойно, а кой знае каква разлика не настъпи. Може и трябва да се повиши и контролът по пътищата. Но няма как на всеки километър да се монтират камери и полицейски патрули. А и предупредени от колегиалното присветване с фаровете, всички минават бавно и тържествено покрай полицаите, след което „коридата“ отново започва с бясна скорост.

Пределът, отвъд който всички мерки са безсилни

Има много несвършена работа, има безброй пропуски и грешки, за които може да бъде критикувана държавата. Включително за липсата на ясна визия, за корупцията и популистката кампанийност в моменти като сегашния. Но критиките няма да помогнат, ако не признаем, че има предел, отвъд който всякакви мерки са безсилни. Парите, впрочем - също. Примерите от изминалата седмица го показват ясно.

Ловешкият участък от пътя за Варна е всъщност сред най-добрите и безпроблемни първокласни пътища в страната. Специално при Микре е трудно да си представим, че е възможно да се случи онова, което се случи. Нищо обаче не може да се направи, ако при съвсем ясни знаци и непрекъсната линия на пътя някой тръгне да изпреварва на завой при пълна липса на видимост.

Въпреки ясното ограничение на скоростта и пешеходната пътека, през седмицата ученик бе убит на разклона за Атия на пътя Бургас-Созопол. Затова сега там ще се полага шумяща маркировка и ще се градят „пасарелка“ и кръгово кръстовище. Може обаче и те да не помогнат. Всеки е виждал пешеходците, които „за по-бързо“ прескачат през мантинелите на скоростни пътища, вместо да минат по пешеходната пътека, на светофара или през подлеза. Показа го тези дни и случай в Пловдив: шофьорка с високо съдържание на алкохол в кръвта и с висока скорост влезе в „кръгово“ кръстовище, не можа да вземе завоя, прелетя над загражденията и тротоара и обърна автомобила си върху таван на стълбите в пешеходен подлез - чист късмет е, че не уби никого.

Ясен Бояджиев

Ясен Бояджиев

Пияните не бива да шофират, но нищо не може да им попречи, ако решат да го направят. Не бива да шофират и децата. Тази седмица в същия ловешки район 15-годишен шофьор, незнайно как сдобил се с кола, я блъсна в дърво, след като с „несъобразена скорост изгубил управлението“. Две деца загинаха, трето е в болница в тежко състояние.

Пътни инциденти ще има винаги. Понякога заради лошите закони или калпавата инфраструктура. Друг път просто заради технически проблем, миг невнимание или неблагоприятно стечение на обстоятелства. Но в изброените случаи причините са други: престъпна безотговорност, нереалистична самооценка, незачитане и агресия към околните, липса на възпитание, ниска култура и най-обикновена глупост. С други думи, става дума за манталитет, чиято промяна е много трудна, а понякога - дори невъзможна. Като при природно бедствие.

Делът на тази „порода“ шофьри може и да е малък, но причинените от тях щети са големи. Защото тези хора застрашават не само себе си, а и всички други на пътя. Впрочем, щетите от този манталитет могат да се забележат не само в статистиките на КАТ, но и в много други области на живота в България. Той се просмуква дори в управлението на държавата, от която очакваме да реши всички проблеми. Включително да се справи с „войната по пътищата“. И така кръгът се затваря.