Войната на Русия в Украйна: защо Китай е принуден да се намеси | Новини и анализи по международни теми | DW | 17.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Войната на Русия в Украйна: защо Китай е принуден да се намеси

Китай не може да затваря очите си пред руската инвазия в Украйна. Пекин е принуден да се намеси - като посредник в конфликта. Защото и Народната република страда от последствията. А може да стане и още по-лошо.

Путин и Си по време на видеоконференция през декември 2021

Путин и Си по време на видеоконференция през декември 2021

"Фалшива новина" - така външното министерство на Китай нарече публикациите в американските медии, според които Русия е помолила Пекин да ѝ достави оръжия за войната в Украйна. Въпросните публикации се появиха в навечерието на срещата между представители на Вашингтон и Пекин, които се събраха в понеделник в Рим, за да обсъдят положението в Украйна. Така медиите усилиха натиска над Китай да поеме ролята на посредник за прекратяване на войната, започната от Путин.

Фактите говорят, че Пекин наистина има огромен интерес войната бързо да приключи. Защото икономическите последствия от нахлуването на Русия в Украйна бързо се стовариха и върху Китайската народна република: тя внася големи количества зърно както от Украйна, така и от Русия. Заради войната цените в Китай скочиха толкова осезаемо, че се наложи лично китайският държавен ръководител Си Дзинпин да вземе отношение - с обещанието, че занапред Пекин ще си осигури независимост от вноса на чуждестранни продукти. Цел, която комунистическата власт в Китай всъщност си е поставила отдавна. Защото вносът на жизненоважни стоки и продукти влиза в противоречие с националистическата вътрешна политика на Пекин. Към това се прибавя и фактът, че редица държави, сред които САЩ и Япония, вече започнаха да ограничават обвързаността си с китайската икономика, за да намалят своята зависимост от диктатурата в Пекин.

Редакцията препоръчва

Риск от избухването на гладни бунтове

В империята на Си все още 82 милиона китайци преживяват с един долар на ден. Скок на цените като сегашния може да превърне тяхното драматично положение направо в безизходица. Да, ръководството в Пекин вече многократно тържествено е заявявало, че крайната бедност в Китай е победена. Според проучване на Световната банка обаче в своите сметки Китай е вписал суми за всекидневна издръжка, които са доста по-ниски от стандартните. А това означава, че реалната бедност в Китай очевидно е доста по-висока в сравнение с официалните данни.

Спомените за периоди на глад в Китай все още са пресни. Под ръководството на Мао Дзъдун, на когото Си се опитва всячески да подражава, в периода 1959-1961 страната преживя катастрофален глад. Икономическата идеология на Мао доведе до такава криза, че тогава от глад умряха близо 76 милиона души.

Си Дзинпин възнамерява да бъде избран за пожизнен Генерален секретар на ККП на предстоящия през ноември партиен конгрес. Всъщност, за да се избегнат в бъдеще диктаторски изстъпления, като онези от времето на Мао, след 80-те години на миналия век в Китай решиха да ограничат заемането на най-важните ръководни позиции до два петгодишни мандата. По отношение на президентския пост обаче това ограничение вече беше премахнато от Конституцията. Така Си вече може да ръководи страната също като Мао.

Избухването на гладни бунтове е сред малкото сценарии, които биха могли да попречат на бъдещото коронясване на Си. Германското списание "Шпигел" тези дни публикува свое разследване, според което китайското ръководство оказвало натиск върху ООН, за да спре излизането на един доклад за глада в Китай в резултат на войната в Украйна.

Светът ще гледа критично на посредник като Китай

Китайският лидер съвсем доскоро се кичеше с приятелството си с Путин и говореше за бъдещото тясно сътрудничество с Русия в такива ключови области като космонавтиката и контрола над интернет. Напоследък в Пекин отново прозвуча твърдението, че Русия си остава "най-важният стратегически партньор" на Китай.

Поради всичко това световната общност непрекъснато усилва натиска върху Пекин с настояването да въздейства върху Москва. Но Пекин сякаш няма особено желание да излиза на голямата международна сцена, защото това би привлякло внимание към многобройните нарушения на човешките права, които извършва властелинът Си - и най-вече към геноцида срещу уйгурите. Освен това светът би гледал много критично на посредник като Китай, който вече неколкократно заплашва с анексиране свободната и демократична страна Тайван. Затова и още от самото начало на руската инвазия Китай се опитва да намери квадратурата на кръга: Пекин хем не осъжда войната на Русия в Украйна, хем пък призовава двете страни към разговори. Народната република не участва в западните санкции срещу Русия, но и не оказва икономическа помощ на Москва. В същата поведенческа схема се вписва и отказът да се оказва военна помощ на Русия, за което всъщност в Китай не бива дори да се говори. Вместо това властите твърдят, че Русия никога не е отправяла подобна молба.

Цените и бедността ще растат

Вносът на зърно от Русия и от Украйна покрива около 10% от нуждите на Китай, пише "Уолстрийт Джърнъл". Но войната засегна и производството на торове, на слънчогледово олио и на соя - продукти, които Китай също внася от чужбина. Китайските животновъди се нуждаят спешно от соя за фураж. Затова се очаква, че и цените на месото в страната ще скочат.

Александър Гьорлах

Александър Гьорлах

В Китай обичат да казват: 大鱼大肉. Това буквално означава "много риба, много месо". Посланието е следното: за да е вкусно, на трапезата трябва да има по много и от двете. Който може да покани гости на такава трапеза, получава уважение и възхита. Но ако нападателната война, която Китай все още не е осъдил, продължи, то трапезите в Китай ще обеднеят, а мечтите на Си за неограничена, пожизнена власт може и да не се осъществят.

Ето защо Китай е принуден да действа. Си няма друг избор: той трябва да посредничи в конфликта, защото иначе самият Китай ще започне още по-осезаемо да изпитва отрицателните последствия от войната. Нека не забравяме и това: китайският лидер и неговите съратници не желаят по никакъв начин сблъсък със САЩ. Защото Народната република със сигурност ще изгуби една война срещу САЩ, в която би я забъркала Москва.

*Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика на международните отношения "Карнеги" и водещ изследовател в Института за религия и международни изследвания към Университета в Кеймбридж. Преподавал е в Тайван и Хонконг.