Войната да почака 10 дни | Новини и анализи от България | DW | 12.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Войната да почака 10 дни

За да реагира на сериозна криза, България явно има нужда от минимум 10 дни. И от външен натиск. Това показва българската реакция на кризата в Украйна, която е уникална по най-малко две причини, твърди Татяна Ваксберг.

Позицията на България беше изразена от външния министър Кристиан Вигенин, който след дълги дни на увъртане се произнесе в необичайно рязък тон, лишен от всякаква двусмисленост. Това се случи след срещата му с германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер - факт, който без съмнение в известна степен е мотивирал Вигенин да заеме една толкова отчетлива и толкова непопулярна позиция.

Вигенин заяви, че България няма да признае референдума в Крим и че Русия действа конфронтационно в украинския конфликт, а една от целите ѝ е да присъедини полуострова към Руската федерация. „За нас това е неприемливо“, каза Вигенин в едно от най-резките публични изказвания, правени някога от българска страна по отношение на Русия.

Bulgarischer Außenminister Kristian Wigenin

Кристиан Вигенин

Уникалното в думите на Вигенин

Позицията е необичайна за едно българско социалистическо управление, но съвсем естествена за страна от ЕС. Откакто е започнала украинската криза, Европейският съюз не пести остри думи, предупреждения и санкции срещу Русия. Докато буквално до вчера поведението на София беше точно обратното - тя прикриваше проруската си позиция зад безгръбначни фрази от типа на тази, че „още нямаме информация“.

Уникалното в думите на Вигенин е не само остротата, но и контрастът с всички досегашни български изявления по темата - изявления на самия Вигенин, на лидера на ПЕС Станишев, на лидера на ДПС Местан, на лидера на правителството Орешарски, на държавния глава Плевнелиев.

Да ги припомним накратко:

Сергей Станишев, 10 март 2014: ”Да, Русия има ангажименти, официални, към териториалната цялост на Украйна. Но трябва да се знае, че нито ЕС, нито САЩ ще решат проблемите с териториалната цялост на Украйна, ако правителството там се държи не като правителство на цялата държава, а само на част от нея".

Лютви Местан, 10 март 2014: „Украинското правителство не бива да ограничава българското малцинство“ в Украйна. „Не провокираме напрежение“.

Пламен Орешарски, 10 март 2014: „В тази доста конфронтационна среда между Русия и Украйна нашата позиция трябва да е доста балансирана“.

Кристиан Вигенин, 2 март 2014 и 4 март 2014: „България трябва да има активна позиция по събитията в Украйна“.

Това са изявления, направени от българските управляващи след 1 март, когато руски части и въоръжени групи без опознавателни знаци, но разпознати като руски, навлязоха в Кримския полуостров, а Путин поиска и получи от своя парламент разрешение да нахлуе с войски в Украйна. На езика на онези дни призивът за балансираност не е нищо по-различно от подкрепа за Русия, дори в случай, че тя предприеме инвазия. Що се отнася до позицията, изразена от лидера на ПЕС едва онзи ден, тя дори експлицитно говори с лексиката на Кремъл. Без да има нужда от подтекст.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

"Снишаване"

На този фон почти не прави впечатление провинциалната политика на „снишаване“, която социалистите традиционно следват на международната сцена почти от век. И която достатъчно убедително препотвърдиха миналата година, заявявайки, че България няма нужда „да тича пред вятъра“ и да изработва позиция за войната в Сирия. Нека първо ЕС си изработи такава политика, а ние ще я следваме - така говореше тогава Кристиан Вигенин, сякаш не беше министър в страна от същия този ЕС.

Очевидно и сега става дума за същия подход, но с далеч по-успешен резултат - изчакване, позорно озоваване на опашката по съпричастност, разговор с министър от ЕС (в случая - германския), последван от остра, ангажирана и недвусмислена позиция, чието време беше преди 10 дни.

Редакцията препоръчва