Войната в Украйна: кое е истина и кое е лъжа? | Новини и анализи от Европа | DW | 04.03.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Войната в Украйна: кое е истина и кое е лъжа?

Наред с достоверните публикации за войната в Украйна в социалните мрежи има и много слухове, фалшиви новини и неверифицирани снимки и видеа. Как да разпознаем дезинформацията?

Експлозия: телевизионната кула в Киев

Телевизионната кула в Киев под обстрел

Снимки и видеа на ранени хора, ракетни нападения, разрушени сгради, танкове и военни автомобили, преминаващи по улиците. От началото на войната в Украйна социалните мрежи са пълни с подобни публикации на потребители от цял свят. Голяма част от тях могат да бъдат верифицирани, но други изглеждат съмнително. На пръв поглед често е трудно да се установи дали става дума за истина или фейк.

При повечето снимки и видеа могат да се проведат проверки, с които се идентифицира мястото, на което са направени. Често е възможно да се направи и сравнение с други кадри. Така например бе доказано, че още преди заповедта на Владимир Путин за нападение специални системи за разминиране вече са се намирали в Украйна.

Редакцията препоръчва

Лавина от дезинформации

Днес фалшивите новини вече са неизбежни: те съпровождаха американските избори през 2016 и 2020 година, Брекзит, референдумите в Каталуния, Шотландия и в Нидерландия, войните като тази в Сирия, както и политиката в Германия.

При извънредни ситуации като пандемията или сега при войната на Русия срещу Украйна в социалните мрежи има особено много заблуждаващи или фалшиви информации. Наред с другото това е свързано с обстоятелството, че подобни ситуации първоначално не са еднозначни, хората бързат да намерят информация и ориентация - и често е пълно с много снимки или видеа на предполагаеми очевидци. А такива съдържания се използват редовно за целенасочена дезинформация.

По време на войната в Сирия руските държавни медии стигнаха дори дотам, че използваха снимките за един игрален филм като доказателство за предполагаема инсценировка на военни престъпления. В навечерието на нападението срещу Украйна пък беше пълно със спорни твърдения за предполагаеми атаки в сепаратистките области - те бяха използвани от Русия като предлог за признаването на самопровъзгласилите се републики.

Що е то фейк нюз и как да ги разпознаем?

Фалшивите новини (фейк нюз) са понятие, използвано от няколко години за описанието на цял арсенал от пропагандистки оръжия. При това не става дума за реторични похвати, езикови неточности или журналистически грешки, които принципно биха могли да бъдат използвани като фалшиви новини. Решаващата разлика е следната: фалшивите новини са съзнателно формулирани заблуждаващи твърдения, които се разпространяват целенасочено. Някои експерти предпочитат да ги наричат "дезинформация".

Рецепта за това как да се идентифицират фалшивите новини или дезинформациите няма. Но е възможно с някои лесни стъпки да се получат данни дали кадрите са автентични и дали информациите са достоверни.

Източникът е важен индикатор за това дали кадрите или информациите са проверени или не. Така например информационните агенции като ДПА, Франс прес или Асошиейтед прес са достоверни източници, тъй като проверяват фактите преди публикуването им. При снимките и видеата - доколкото е възможно - източникът, датата и мястото на заснемане. Разбира се, обаче и агенциите, и големите медии могат да допуснат грешки, които след това трябва да бъдат надлежно коригирани.

Признаците, по които може да се установи дали даден профил в социалните медии е надежден, могат да бъдат броят на неговите последователи, датата на откриването му, наличието на специален син знак (в Туитър) или неговият работодател. Важно е да се добие общ поглед: кой какво ми казва? И откъде идва информацията? И какво друго разпространява този източник? Тези въпроси могат да помогнат да се оцени надеждността на публикациите. Точно толкова полезно би било да се оцени и достоверността - така например в момента из мрежите обикаля видео, в което Путин уж обявява, че ще се изтегли от Украйна. Но тук става дума за манипулирано видео.

Чрез анализа на снимките могат да бъдат разкрити много фалшифицирани съдържания или пък съдържания, поставени във фалшив контекст. Проверките в Google или Yandex например в много случаи могат да помогнат да се установи дали снимките са актуални. Търсачките издирват в мрежата същите или сходни кадри и така вече използваните снимки могат да бъдат разкрити. Тъй като системите показват и снимки, които приличат на търсената, манипулираните снимки могат да бъдат идентифицирани.

Който изпитва несигурност по отношение на това дали материалът е сериозен и автентичен, винаги може да провери дали по въпроса има вече проведена проверка на фактите. Гугъл предлага специална търсачка по ключови думи и езици.

Първо мисли, после споделяй

За да могат да бъдат разпознати фалшивите новини, е необходимо човек да има медийна компетентност, както и готовност за критично обмисляне на съдържанията. Така например съобщенията в социалните мрежи не бива да бъдат споделяни просто ей така, без да са прочетени изцяло, тъй като излиза, че съответното съдържание потвърждава собственото мнение.

Оценките на източниците на дезинформация показват и друго: че често само заглавията са подвеждащи - след което в самия материал съдържанието е представено до голяма степен коректно. Затова е важно и това: да се четат не само заглавията, а целите материали.

***
Вижте тук едно от фалшивите видеа за войната в Украйна: 

Нападащи изтребители във вечерното небе, огнени залпове и превъзбуденото заглавие: "Господи!!! Русия нападна Украйна! Вижте това видео!". Повечето потребители бяха убедени, че виждат нападение на руски бойни самолети срещу украинската войска долу на земята. Да, ама не. Кадрите са от компютърната игра "Arma 3". Не за пръв път кадри от компютърни игри се използват като уж новинарски видеа.

Вижте видеото 00:30

Изглежда като истинско, но е фейк!

Подобно съдържание