Войната в Украйна: „България е много уязвима“ | Новини и анализи от Европа | DW | 29.03.2022

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Войната в Украйна: „България е много уязвима“

България между два стола? Дава ли страната повод за тревога в сегашната драматична ситуация на война в Украйна? Ето как няколко големи чуждестранни медии коментират отношението на България към Русия и войната.

Статията в авторитетното брюкселско издание „Политико“ е озаглавена „Войната в Украйна извади на бял свят трайното влияние на Кремъл в България“. А германският „Зюддойче Цайтунг“ (ЗЦ) в заглавието си описва ситуацията с една позната метафора: „Между два стола“.

За България това е важна стъпка

Авторката на тази статия Катрин Калвайт разказва за изявленията на руската посланичка в София, които предизвикаха остри реакции в страната и споменава проучванията, показващи сериозен спад на симпатиите към Русия и Путин в резултат от войната.

Посланичката има обаче съвсем конкретни причини за хапливите си забележки: защото българското правителство в рамките само на седмици за втори път изгони руски дипломати по обвинение в шпионаж. Освен това българският кабинет зае обща и единна позиция против нападателната война срещу Украйна, на което руското външно министерство отговори със заплахи. За една държава от ЕС и от НАТО тази позиция не е изненадваща, но за България е важна стъпка, като имаме предвид традиционно близките ѝ исторически връзки с Москва и голямата ѝ зависимост от руския газ“, коментира авторката.

Редакцията препоръчва

За тези връзки става дума и в статията в „Политико“. Авторката Боряна Джамбазова припомня за историческия епизод „16-та съветска република“ и пише: „Дори след падането на Желязната завеса много хора, обвързани със стария режим и с неговите тайни служби, останаха в българския политически истаблишмънт. Широко разпространената корупция по високите етажи и връзките на олигарсите с правителството позволиха на Москва да използва и занапред тези обвързаности“.

По повод съществуващия възглед, че България е „Троянски кон“ на Москва в ЕС „Политико“ цитира програмния директор на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов: „Равнището на руското влияние в България е безпримерно и прави страната много уязвима“. Същите акценти присъстват и в новина на Асошиейтед Прес от вчера: „Русия използва корупцията на местно равнище, за да влияе върху Балканския регион, заяви българският министър-председател Кирил Петков.“

Трудните задачи на Петков

А новият български лидер трябва да се бори и срещу проруската дезинформация, която твърди, че за нахлуването в Украйна били виновни САЩ, добавя „Политико“. „Петков трябва да преговаря в същински лабиринт и хем да управлява отношенията на страната си с Русия, хем да се грижи за своите избиратели“, четем още в статията.

За този проблем пише и германският ЗЦ: „Войната изцяло промени дневния ред на едно току-що сформирано и изключително хетерогенно правителство, включващо доста политически неопитни министри. То всъщност трябваше да положи ново начало и да подхване битка срещу корупцията и структурите на мафията. В момента обаче касапницата в отдалечената само на няколкостотин километра Украйна засенчва всички останали теми“.

В обширния анализ на Катрин Калвайт в ЗЦ става дума и за напреженията, които се усещат по този повод вътре в управляващата коалиция – най-вече между формацията на Петков, възникнала в резултат от протестите през 2020 година, и социалистите, които по традиция са приятелски настроени към Москва. Според авторката, по принцип подкрепа за прозападната политика на кабинета може да дойде и от най-голямата опозиционна партия ГЕРБ, която иначе защитава членството в ЕС и се застъпва за решителна политика към Москва. „Но откакто преди две седмици бившият премиер Бойко Борисов беше задържан за 24 часа заради съмнения за корупция и изнудване, а медиите вдигнаха много шум около това, базата за диалог по темата е тежко увредена“, коментира ЗЦ.

Има и шансове за България

И двете обширни статии отделят голямо внимание както на особената податливост на много хора в България към фалшивите новини, разпространявани от официалната руска пропаганда, така и на българската енергийна зависимост от Русия. ЗЦ цитира източници, близки до българския премиер, според които войната в Украйна разкрива пред България нови и немислими доскоро шансове: да не подновява договора с „Газпром“ след изтичането му през 2023 и да прекрати преговорите за АЕЦ „Белене“. И още: да преустрои армията си, която в момента използва остаряла съветска техника. По повод привеждането на армията към стандартите на НАТО, в края на статията в ЗЦ авторката Катрин Калвайт прави паралел с Румъния:

„Съседна Румъния изпъква особено именно с ангажимента си към една нова отбранителна политика. Двете страни влязоха заедно в ЕС през 2007 и все още се намират под критичното наблюдение на Брюксел. И в Букурещ управлява нова и много хетерогенна коалиция, която трябва да се справя с напреженията между проевропейски и проруски сили. (…) Но във военно-политическо отношение Букурещ взима решенията много по-бързо от съседката си. Тази бедна държава инвестира милиони в изграждането на отбранителната инфраструктура, партньорите от НАТО вече ѝ предоставиха допълнителни изтребители. Президентът Йоханис оповести увеличаване на отбранителния бюджет от 2% на 2,5% от БВП. Украйна е прекалено близо, общата граница от 640 километра е прекалено дълга, а риск за сигурността представляват още Република Молдова и контролираното от руски войски Приднестровие – все причини, поради които Букурещ си сътрудничи особено тясно с партньорите.“

Подобно съдържание