Войната без ясни фронтове | Новини и анализи от Европа | DW | 24.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Войната без ясни фронтове

Пътуването от Донецк до Славянск води из една друга, много по-различна Украйна - разказва в своя репортаж Роман Гончаренко. Във войната, която се води там, ясно очертани фронтови линии няма.

В една мрачна априлска сутрин тръгваме от Донецк към Славянск - малкото провинциално градче, смятано за крепост на сепаратистите в Източна Украйна. Там могат да се видят и т.нар. "мъже в зелено" - тежковъоръжени бойци без всякакви отличителни знаци.

Пътят води покрай димящите комини на химически заводи и ниви, стигащи чак до хоризонта. След около двайсетина минути стигаме до първия контролен пункт - наредени една върху друга стари гуми принуждават автомобилите да карат бавно и на зигзаг между барикадите, над които се развяват знамена в цветовете на т. нар. "Народна република Донецк". Младите мъже, които насочват автомобилите, не изглеждат въоръжени - забелязват се само няколко коктейла "Молотов".

Колкото по-назад остава Донецк, толкова повече зачестяват пътните контроли. Един от постовите, облечен в зелено маскировъчно яке, казва, че постигнатото в Женева споразумение въобще не го интересува. "Оставаме на своя пост. Искаме или независима република Донецк, или присъединяване към Русия", заявява мъжът, чието мнение се споделя от мнозина в Източна Украйна.

"Украинските военни само плашат децата ни"

След около час стигаме в Краматорск -165-хиляден град, в който навсякъде по улиците са опънати огромни плакати в украинските цветове: синьо и жълто. "Украйна е единна", настояват лозунгите. Върху един от тях някой е дописал: "Лъжа".

Straßensperre der Separatisten in Slowjansk

Пътуващите към Славянск постоянно се натъкват на заграждения

Центърът на града е безлюден. Няколко майки с деца се разхождат край паметника на Ленин и хранят гълъбите. "Искам да се присъединим към Русия", казва младата медицинска сестра Женя. Тя е против новото ръководство в Киев, което, по думите ѝ, е дошло на власт след преврат. Женя се оплаква и от действията на украинските военни срещу сепаратистите: "Всеки ден над главите ни прелитат бойни самолети и хеликоптери, децата ни се плашат от тях", казва тя.

На въпроса защо би подкрепила присъединяването към Русия, Женя отговаря: "Защото Русия е по-богата". Някои от мъжете на барикадата пред окупирания градски съвет не са съгласни с нея. "Искаме да останем част от Украйна, но трябва да получим повече автономни права", заявява 57-годишният шлосер Васил. На същото мнение е и 30-годишният Андрий, който е безработен. И двамата обаче са против украинското правителство и подкрепят идеята за референдум, какъвто ще се проведе в началото на май.

За "мъжете в зелено" и руския им акцент

Според украинските власти, в района отдавна има руски войски - нещо, което Москва отрича. Намиращият се на около 15 километра от Краматорск град Славянск вече от няколко седмици е под контрола на въоръжени мъже в зелени униформи без никакви опознавателни знаци. Местните хора ги наричат просто "мъжете в зелено", каквито имаше и на полуостров Крим преди неговото присъединяване към Русия. Макар маскировъчните им униформи да са малко по-различни от тези в Крим, част от тях наистина като че ли са руснаци. Трима се съгласяват да дадат импровизирана пресконференция, на която се появяват с черни маски на лицата: "Ние сме бивши украински военни. Тук сме, защото повече не можем да гледаме как потискат местното руско население", казва единият от униформените и уточнява, че се е сдобил със своя автомат "Калашников" от преминали на страната на сепаратистите украински парашутисти.

Krankenschwester Schnenja in Kramatorsk

"Украинските бойни самолети плашат сина ми", споделя медицинската сестра Женя

Начинът, по който говори мъжът, подсказва обаче, че той всъщност е руснак. А барикадите от чували с пясък около окупираната сграда на общината в Славянск, са много по-професионално направени от тези в Краматорск. Въоръжените мъже очевидно нямат намерение да напускат района скоро. "Ще останем до референдума", казва единият от тях.

Иначе на площада пред общината всичко изглежда мирно и тихо. Дори се виждат войници, които карат скейтборд около паметника на Ленин. Родители се разхождат с децата си, без да се впечатляват особено от стоящите наблизо воъръжени мъже. "Не се страхуваме от тях. Те са тук, за да ни помогнат", казва една млада майка. При това съвсем не само тя мисли така.

Редакцията препоръчва