Водещ германски вирусолог: Ковид-19 ще затихне около Великден | Новини и анализи от Европа | DW | 02.02.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Водещ германски вирусолог: Ковид-19 ще затихне около Великден

Водещият германски вирусолог Кристиан Дростен направи смела прогноза: той смята, че Ковид пандемията ще затихне към Великден, а нуждата от реваксинации ще отпадне. Проблем е обаче хаосът с данните в Германия.

Кристиан Дростен е директор на клиниката по вирусология към берлинската болница Шарите

Кристиан Дростен е директор на клиниката по вирусология към берлинската болница "Шарите"

Дания стана първата страна от ЕС, която отмени изцяло ограниченията в пандемията – въпреки оставащия доста висок брой на новозаразените. Дали Германия може да я последва, особено след като знаем, че Омикрон протича по-леко?

Разхлабване на мерките за Великден?

Според водещия германски вирусолог Кристиан Дростен е рано за подобен ход – поради все още недостатъчно високия брой ваксинирани в Германия. Мнението на експерта е, че успокояване в пандемичната ситуация може да се очаква по Великден. "Убедени сме, че пренасянето на заразата за момента се дължи основно на училищата. Но най-късно по време на великденската ваканция това ще спре", казва той. Освен това времето ще се затопля, а заболеваемостта трябва да спре да нараства толкова бързо, добавя той.

Редакцията препоръчва

Дростен изразява и надеждата, че през лятото броят на ваксинираните германци ще стане достатъчно висок, като решаваща е третата ваксина, както сочат нови данни от Англия. Дростен сравнява бустерната ваксина с "тунинг", тъй като тя прави имунната реакция "по-добра, по-специална и по-устойчива". Очакванията на експерта са, че през следващите 2-3 години необходимостта от реимунизации ще спадне. Дистанциите между отделните ваксинации ще се увеличат, тъй като вирусът ще започне да се развива постъпателно, без еволюционни скокове, и населението ще спре да забелязва това. Тези очаквания на Дростен се дължат на обстоятелството, че и другите коронавируси са относително стабилни. "Вирусът на инфлуенцата прави скокове на всеки 6-7 години, но при коронавирусите не е така."

Хаосът с данните

Германия обаче има сериозен проблем с данните за броя на ваксинираните. Освен това никой не знае колко точно са оздравелите след преболедуване от Ковид. Сведенията от болниците за заетостта на леглата идват със закъснение, а и не са точни. По тази причина при оценката на варианта Омикрон Германия разчита предимно на чуждестранни проучвания, като например от Великобритания, Дания и САЩ, посочват критично от Експертния съвет по коронавируса, който съветва германското правителство.

Като пример за държава със строга отчетност на данните се посочва Норвегия, където от две години насам съществува регистър, в който се вкарва цялата информация, свързана с коронавируса - за имунизациите, рисковите и професионалните групи. Данните са анонимизирани и са достъпни само за малцина сътрудници на Института за обществено здраве. Наличието на такава база данни позволява да се реагира адекватно и бързо на всякакви ситуации, например да бъдат пренасочвани ваксини към райони с повече хора от рискови групи.

Това обаче в Германия не е приложимо - германците, за разлика от норвежците или българите, нямат единен граждански номер, тъй като във Федералната република защитата на личните данни е почти свещена. Но пък според професорката по информационно право Индра Шпикер, не защитата на личните данни пречи на ефективното събиране на информация в Германия. „Просто се търси оправдание, което да изглежда убедително", казва тя.

Лоша дигитална инфраструктура

Нищо не пречи Германия да си направи имунизационен регистър или пък здравните служби да бъдат свързани в мрежа. Сега всяка здравна служба работи самостоятелно, като на места дори работата не е напълно дигитализирана и се използват факсове.

В здравните служби в Германия на много места все още работят с молив и химикалка

В здравните служби в Германия на много места все още работят с молив и химикалка

Пандемията безмилостно разкри слабостите на дигиталната инфраструктура в Германия. „В обществената администрация Германия си позволява структури, процеси и начини на мислене, които донякъде звучат архаично", се казва в експертна оценка за поуките от пандемията, изготвена от научния съвет към Министерството на икономиката и енергетиката.

Юристът Хендрик Видувилт споделя мнението, че за недостатъчната дигитализация има много причини. „Смятам обаче, че голяма част от това се дължи на определената истерия по отношение на защитата на личните данни в Германия." Той дава пример с имунизационния регистър - той получи одобрението на пълномощника на федералното правителство по защитата на личните данни, но бе отхвърлен от колегата му в провинция Баден-Вюртемберг.

Поради целия този разнобой се стига до едно - на Германия ѝ липсват данни. Сведенията за заетостта на болничните легла например идват с 14-дневно закъснение, а и липсва достатъчна прецизност по въпроса дали леглата са заети от пациенти с Ковид. В Норвегия е друго: там всички тези данни са налични.