Внимавай до кого сядаш в час! | Начало | DW | 15.04.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Внимавай до кого сядаш в час!

Най-прочутият диктатор и най-великият философ на 20-ти век - Хитлер и Витгенщайн - са се познавали лично. Дори са били съученици - доказва го една снимка. Тяхната история кара Калин Терзийски да си спомни за своята.

Наскоро в интернет попаднах на интересна снимка. Във вездесъщата и изникваща отвсякъде, съдържаща всичко и суетна като тийнейджърка с фотоапарат социална мрежа Фейсбук някой беше сложил една стара, стара училищна снимка. Две от лицата бяха специално отбелязани. Снимката беше на ученици от някакво видимо небългарско училище. Децата имаха твърде решителен и целеустремен вид. Даже тези, които явно щяха да станат аутсайдери, гледаха някак право напред и решително. В коловоза. Който води към някакъв успех и някаква победа. По инерция щях да кажа, че са германчета. Но всъщност училището беше австрийско, в Линц.

Сигурно заради напредналата ми възраст, която носи със себе си много вкиснатост и горчива недоброжелателност към хората, аз най-вероятно си въобразявах, че тия деца гледат така, все едно се готвят да изядат света. А те навярно си гледаха просто като смутени от фотоапарата малчугани. Бяха на около десет или дванайсет. Само момченца, естествено. Снимката беше от началото на 20 век. Както казах - вгледах се в лицата и в надписите върху тях. Едното личице на момченце с черна коса и много странни, сини очи ми направи силно впечатление. Всъщност снимката беше черно-бяла и аз само предположих, че очите са сини. Биха могли да бъдат и лимоново-жълти. При това изопнато и строго лице - не бих се учудил много. Очите просто бяха много светли. Това момченце се открояваше от другите. Малко встрани от него беше и второто отбелязано момче. То имаше по-обикновен вид. Но излъчваше някаква особена тъга.

Адолф и Лудвиг

Adolf Hitler und Eva Braun

Хитлер с Ева Браун

Първото момче се казваше Адолф Хитлер. Второто беше Лудвиг Витгенщайн. Ако е автентична*, снимката наистина означава нещо много странно. Означава, че най-прочутият диктатор и най-великият философ на 20-ти век са седели на два метра един от друг в класната стая. А може би в някои часове са седели и един до друг? Казвам „ако е автентична”, защото не съм сигурен дали второто дете наистина е Витгенщайн. Хитлер не може да се сбърка. Даже не е имало нужда да се изписва името му. Наистина, имали са проблем с неговия арийски произход, казах си. Защото той от дете не прилича на ариец. Прилича на извънземен. С толкова сериозно и вцепенено в хладна гримаса лице, че те побиват леки тръпки. Като командир на извънземен космически кораб, който е натоварен със задачата да унищожи земята. Гледа си напред (и сигурно фотографът е потръпвал от някаква смес от учудване и отвращение) без да мига.

Но това дете, което беше отбелязано с името Витгенщайн, би могло да бъде всяко друго. Бях виждал портрети на Витгенщайн. Даже бях държал закрепен с магнитчета на хладилника си един от тях - купен от къщата му във Виена. Която сега е български културен център. Голям нос и тънко лице. Вдигната нагоре твърда коса. Малко като тъничък петел. Или като тази птичка, която наричат циганско петле - папуняка. Очите на детето от снимката бяха особено тъжни и мъдри. Да, Витгенщайн беше. Личеше си у него гениалният самоубиец. Нали в един период от живота си наистина е замислял самоубийство. А трима от братята му са се самоубили. Стар и измъчен от екзистенциална печал еврейски род...

А под снимката пишеше: Внимавай с кого сядаш в час! Много странно. За кого от двамата се отнасяше това? Дали Витгенщайн е трябвало да внимава? Да не седне до маниакалния преследвач на евреи? Или предупреждението беше отправено към Хитлер? Може би авторът на надписа се опитваше задочно да предупреди Адолф да не сяда до лукавия евреин, прикрил се под католическа обвивка? Или пък предупреждаваше въобще всички, които седят или ще сядат занапред до някого в клас: да внимават! Защото може да се окажат до някой Хитлер? Или до някой Витгенщайн? Не се опитах да разбера.

Предупреждението ми хареса. Защото за мен то означаваше повече от това: „Пази се да не седнеш до Хитлер (или до Витгенщайн)!” То означаваше: Внимавай! Именно - не „пази се“, а „внимавай“. Внимавай и не пропускай да отбележиш! Може да седиш до някого, който е някакво чудо на света, някакъв феномен, ужасен или чудесен - и да не го забележиш, просто защото си един обикновен заблеян човек. Така че - внимавай!

Щеше ми се да бях внимавал. Едно време, докато бях седял до някого в клас. За да мога да отбележа. Кои са моите съученици. И да осъзная - благодарение на тях - кой съм аз. И кое е моето поколение. И така - гледайки с все по-премрежен поглед снимката на Хитлер и Витгенщайн, аз се сещах до кого съм седял. И с вътрешните си очи виждах нещо странно. Виждах образ на моето поколение. За секунди - твърде неясен. Не беше толкова образ, колкото едно вълнение. Ето, ето - казвах си - това бяхме ние!

Ludwig (Joseph Johann) Wittgenstein

Лудвиг Витгенщайн (1889 - 1951)

Децата от моята избеляла снимка

Благодарих на снимката и на този, който я беше сложил във Фейсбук. И най-вече беше написал това: внимавай до кого сядаш в час! И си спомнях. Моята елитна Национална природо-математическа гимназия. Моя най-елитен клас. Със специалност - най-модерните през 80-те биотехнологии. До кого седях тогава? Какви бяха и какви станаха момченцата и момиченцата от тая моя избеляла черно-бяла снимка? Която виждам и сега в главата си. От моята лична история? Имаше ли сред тях някой, от когото да се плаша, и някой, с когото да се гордея? Може би, може би…

Моето изпуснато поколение. Не изгубено, а именно - изпуснато. Без диктатура, без правила, без норми и ценности. Разпиляло се по тоя и по оня свят, водено от стихията на име „Свободна воля”. Помнете - Свободата е най-плашещото нещо!

Чавдар, който седеше до мен и се самоуби, скачайки от четвъртия етаж, като преди това оставил предсмъртно писмо с балистичните формули на падането си. Беше изчислил как ще падне на главата си. Гениален. Кака Вера, която седеше до мен, после стана танцьорка в кабаретен състав и обиколи света с цялата велика биотехнология в главата си (докато танцуваше уанстеп), по-късно диабетът погуби бъбреците й и тя преживя първо една, сетне още една трансплантация на панкреас и бъбрек. В Ирландия. Лари, който пишеше най-вихрените и безумни стихове (заедно с мене), после стана енолог - технолог на виното, а след това монах в манастир до София. И сега прекопава кротко манастирските домати. Борис пък стана философ, после продавач на вестници, след това компютърен дизайнер, докато един ден не загуби работата и увереността си и не се застоя тъжен вкъщи. Тошко, морският слон (заради големия еврейски нос), който стана енергичен травматолог в Касел, Германия и получи инфаркт на 38, докато даваше дежурство в Бърза помощ, а на 40 се разведе с германската си жена и изпита ужаса на пълната свобода. Правейки се на спокоен - заради сърцето.

И други.

Благодарих на снимката, казах чао на Хитлер и Витгенщайн и затворих лаптопа. Спомняйки си за моето поколение. Което сега е на 43.

* Витгенщайн и Хитлер действително са били съученици в Линц. В един випуск, но в различни паралелки.

Автор: К. Терзийски; Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва