Вишеградската група: новият икономически мотор на Европа? | Новини и анализи от Европа | DW | 06.07.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Вишеградската група: новият икономически мотор на Европа?

Ще могат ли страните от Вишеградската четворка скоро да конкурират други регионални блокове в ЕС и да се наложат като икономически мотор на Европа? - Засега "не". Тези страни обаче много биха искали това да се промени.

Възможно ли е държавите от т. нар. Вишеградска четворка скоро да конкурират други регионални блокове в ЕС и да се борят за надмощие в Брюксел? Отговорът засега е отрицателен, смятат европейските дипломати. Полша, Чехия, Словакия и Унгария обаче много биха искали това да се промени. 

Във връзка с осъществяването на европейските цели, свързани с изменението на климата и произтичащите от тях икономически промени, неотдавна три от държавите от Вишеградската група поискаха по-големи финансови компенсации, които да бъдат предвидени в следващия седемгодишен бюджет на ЕС, известен като Многогодишна финансова рамка (МФР). Европейските наблюдатели обаче често споменават Вишеградската четворка като “две плюс две”, визирайки по този начин различното им отношение към европейската интеграция. Словакия и Чешката република са относително проевропейски настроени, докато Унгария и Полша са много по-евроскептични. Словакия е единствената страна, която принадлежи към еврозоната.

Колко голяма е икономическата мощ на Четворката?

Ако се разглеждаше като единна национална държава, Вишеградската четворка би била петата по големина икономика в Европа и 12-тата в световен мащаб. С 64 милионна население тя би заемала 22-ро място в света и 4-то място в Европа.

Общата икономиката на Европейския съюз се очаква да отбележи ръст от 1.4% през 2019 г. , а за страните от еврозоната той се очаква да достигне 1.2%. Докато забавеният икономически растеж на Германия остава основната причина за безпокойство, перспективите на други европейски държави също не изглеждат особено обещаващи. На фона на тези прогнози страните от централна Европа се оказват с най-бързо развиващи се икономики в съюза.

Полша

Полша определено догонва Западна Европа - между 1992 и 2019 г. икономическото развитие на страната е в непрекъснат подем и понастоящем възлиза на $ 525 (€ 475) милиарда. Полската икономика е вече седмата по големина в ЕС. С население от 38 милиона души, страната престава да бъде определяна като нововъзникващ пазар за инвеститорите през 2018 г.. Една от най-важните характеристики на полската икономика е големият ѝ вътрешен потребителски пазар, който съставлява 61% от Брутния вътрешен продукт (БВП) и надвишава средните стойности за ЕС. Това означава, че зависимостта от германската икономика намалява, въпреки че по-голямата западна съседка е все още най-значителният търговски партньор на Полша. По отношение на инвестициите в инфраструктура Полша е най-големият получател на средства от ЕС - 102 милиарда евро за периода от 2007 г. до 2013 г. и 106 милиарда евро от 2014 г. до 2020 г..

Рейтинговата агенция Moody's наскоро отбеляза, че въпреки икономическия подем, Полша управлява един от най-големите фискални дефицити в Източна Европа, който намалява ефектите от икономическите цикли с 2% от БВП. Съществува и риск от по-ниски финансови постъпления от бюджета на ЕС, които могат да бъдат намалени допълнително във фискалния план за периода след 2020 г., ако блокът реши да постави условия за отпускането на средства въз основа на зачитането на демократичните ценности.

Polen Warschau Libeskind Hochhaus (L) (Getty Images/AFP/S. Loeb)

Полската икономика е вече седмата по големина в ЕС

Агенцията съобщава, че недостигът на работна ръка вече се усеща сред повечето полски компании. Съществуват и демографски тенденции, които включват изселването на работоспособни граждани към по-богатите страни от ЕС, както и ниската раждаемост в страната.

Чехия

Страната, в която живеят  10, 6 милиона души, показва най-разочароващи резултати сред икономиките на Вишеградската група - ръстът достига едва 2,6% през 2019 г. и 2,4% през 2020 година. Чешката република, която е член на Европейския съюз от 1 май 2004 г., е и част от Шенгенската зона за свободно придвижване, но се противопоставя на въвеждането на еврото за сметка на собствената си крона. Силно зависима от производството на автомобили и износа за еврозоната, чешката икономика се възстанови от дълга криза през 2013 г. и сега се гордее с най-ниската безработица в ЕС - 2,2%.

Кристин Лагард посочи Чехия като пример, когато предупреди за опасностите от американските тарифи за европейските продукти. Според нея, въпреки че прекият износ на автомобилни части от Чешката република към САЩ е много нисък, това не означава, че Чехия ще бъде имунизирана срещу последиците от подобно събитие.

Словакия

Въпреки че Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) класира Словакия като най-бързо растящата развита икономика в света, страната се нарежда непосредствено след Полша, с прогнозен ръст на БВП от 3.8% през 2019 г. и 3.4% през следващата година - в сравнение с 4.1% през 2018 година.

Безработицата също се очаква да спадне до 5,9% през 2019 г. в сравнение с 6,5% през миналата година. Конкуренцията от по-евтините пазари в Югоизточна Европа, преминаването към електрически превозни средства и напрежението в световната търговия са сред водещите предизвикателства, които имат отражение върху Словакия.

Автомобилната индустрия представлява 44% от промишленото производство и 40% от износа. В края на 2017 г. словашкият клон на Фолксваген нае 13 700 души, за да произвеждат Touareg SUV, Audi Q7 и Porsche Cayenne за американския пазар.

Тази година Фолксваген намали производството в Братислава и върна работниците, взети назаем от унгарското предприятие Audi през 2016 година. Междувременно германският автомобилен концерн предвижда изграждането на нов завод в Източна Европа, като засега най-вероятните локации остават България, Сърбия и Турция.

Унгария

С ръст от 3,7% през 2019 г., според прогнозите на Европейската комисия, Унгария се нарежда на пето място сред най-бързо развиващите се икономики в ЕС. Унгария е на второ място след Румъния по размер на инфлацията - 3,2%, която е два пъти по-голяма от средната за съюза. Очаква се безработицата да се стабилизира на около 3,5%. Страната би била значително засегната от световна търговска война, заради зависимостта ѝ от външната търговия.

Въпреки проблемите, вишеградските държави продължават да играят основна роля поне за германските износители. Според Центъра за европейски реформи, Полша, Словакия, Чешката република и Унгария се превърнаха в най-важния търговски партньор на Германия през 2017 г., по-значим дори от Китай и Съединените щати, поради интегрирането им във веригата за доставки в целия ЕС.

Редакцията препоръчва

Реклама