Виновни са и онези, които си мълчат | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Виновни са и онези, които си мълчат

В Бурунди безследно изчезват "неудобни" хора, страната затъва в хаос и насилие - така е и в ред други африкански страни; диктаторите са се вкопчили във властта, а светът си мълчи. Защо? - пита в коментара си Дирке Кьоп.

Възмутително е как някои африкански държавни ръководители безскрупулно са се вкопчили във властта. Те отстраняват неудобните критици и противници с подаръци или ги интергират в режима с примамливи постове. Това обаче е най-мекият вариант. В повечето случаи властниците си служат с насилие. Просто противниците изчезват или биват своеволно арестувани. Някои биват заплашвани, други пък получават "урок" под формата на побой. Редица африкански режими не се спират и пред убийства. Политическата криза в Бурунди например трае повече от една година. Откакто президентът Нкурунзиса обяви, че иска трети мандат и прокара волята си чрез избори, които в никакъв случай не бяха свободни и честни, бяха избити стотици хора. Стотици хиляди бяха принудени да напуснат страната, други пък изчезнаха безследно. И светът не надигна глас. Тъкмо напротив. От месеци насам събитията в Бурунди изчезнаха от медийните информации.

В Чад опозицията за пореден път се оплаква, че нейните поддръжници биват преследвани. Тя оспорва изборната победа на Идрис Деби на президентските избори през април и твърди, че е трябвало да има балотаж между двама опозицонни лидери. Президентът Деби обаче се смята за легитимен държавен глава. И то от 26 години насам. Прекрати ли Франция военното си сътрудничество с Чад? Нищо подобно. Тъкмо напротив. След обявяването на резултатите от изборите френският министър на отбраната беше на посещение при Деби, който е един от стратегическите съюзници в борбата срещу тероризма.

Dirke Köpp Kommentarbild App

Дирке Кьоп

Възмущение? Ни най-малко

Тази седмица конституционният съд в Демократична република Конго даде картбланш на Жозеф Кабила. Ако изборите се провалят, той може да продължи да управлява. Удобно решение, тъй като Жозеф Кабила така и така иска да остане на власт. А и той сам си назначава конституционния съд. Какво казват ЕС и Германия, които на изборите през 2006 година положиха много усилия за стабилизирането на Конго? Нищо. Йовери Мусевени в Уганда удължи управлението си, след като беше преизбран за пети мандат. На гости му беше издирваният с международна заповед за арест судански диктатор Омар ал Башир. Това поне трябваше да предизвика възмущение сред международната общественост. Нищо подобно.

В интерес на истината, международната общност от време на време налага по някоя и друга санкция или прекратява сътрудичеството за развитие с някое от африканските правителства. Тази седмица все пак Франция обяви, че иска да разследва неизясненото изчезване на войници след президентските избори в Чад. Но ЕС, Африканският съюз, ООН и страните-кредитори трябва да направят нещо повече. Защото иначе също стават съотговорни за нарушенията на човешките права, за подкопаването на демокрацията и свободата на мненията.

Свежият "вятър на промяната", който задуха през 1990-те години в Африка и стресна много диктатори, отдавна се е превърнал в парализиращ пустинен ветрец. И международната общност също има вина за това, защото си мълчи.

Редакцията препоръчва

Реклама