Вижте Украйна. Ако България беше станала 16-а съветска република. | Новини и анализи от България | DW | 22.02.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Вижте Украйна. Ако България беше станала 16-а съветска република.

Десетилетия наред българинът е учен на любов към Русия - част от държавната пропаганда на БКП, която е подготвяла населението за присъединяване към СССР. България не стана 16-а съветска република, но пропагандата остана.

Кадри на артилерийски или минометни обстрели, при които снаряди попадат в детски градини и населени места; автобуси с бежанци и временното им настаняване в спортни зали; безкрайни колони с военна техника; изпращане на руски войски… Ще има ли война и кога ще свърши?

Това са новините от Донбас в Украйна в последната седмица. Почти същите картини наблюдавахме от Абхазия в Грузия през 2008 година и от Приднестровието в Молдова през 1990 година.

Общото в трите случая е, че главната действаща армия е руската, която "спасява" местното руско население, а действието се развива в бивши съветски републики.

И на фона на събитията от последните дни можем само да се радваме, че България не стана член на СССР - или 16-ата република, за което бяха подготвяни поколенията израснали у нас от 1944 до 1990. Не е нужно човек да има опит в мисловните експерименти и теорията за паралелните вселени, за да му е ясно как щеше да свърши това. 

Десетилетия на пропаганда, преразсъдъци и стереотипи

Редакцията препоръчва

В същото време немалко българи подкрепят Русия. Така например, запитани от една от най-големите български телевизии на 20 февруари "На кого вярвате в конфликта НАТО-Русия", над половината зрители и читатели застават на страната на Русия.

За страничен наблюдател това е странно и необяснимо. От инфодемията покрай коронавируса обаче знаем, че българинът трудно се ориентира в информацията. В България дезинформацията се използва доста успешно и за предизборна агитация - без да среща институционален отговор. Като добавим, че населението има ниска медийна грамотност и отговорът донякъде изплува.

Но има и друга причина и тя се крие малко по-назад в историята: държавната пропаганда на БКП десетилетия наред е подготвяла народонаселението за присъединяване към СССР. Невъзможно е просто да я няма тази безкрайна любов към всичко руско, а днес включително и към Путин. Защото през тези десетилетия успешно са създадени предразсъдъци и стереотипи.

И въпреки че самият Тодор Живков отрича в мемоарите си, че е целял присъединяване на България, голяма част от хората, преминали през образователната система на соца, помнят, че това се възприемаше, като нещо неизбежно. А СССР бе представян едва ли не като раят на социализма.

Как България не стана 16-а република

За първи път въпросът за присъединяването на България към СССР е поставен официално от Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 година. Тогава първият секретар на партията излага разбирането си, че "суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът - щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата". Живков уточнява, че идеята за присъединяване към СССР всъщност е завещана от Георги Димитров. Самият пленум, на който Партията обсъжда в детайли предложението му, е на 4 декември 1963 и документите от него остават в тайна до този век.

Лидерът на СССР Никита Хрушчов отклонява предложението на Живков, както и същото предложение на първия секретар на ЦК на Чехословашката комунистическа партия Антонин Новотни, което постъпва няколко месеца по-късно. И в двата случая има икономически мотиви, става ясно от разсекретените документи - например намаляване на цените на доставяните от СССР суровини.

Тодор Живков не се отказва и пробва втори път - при Леонид Брежнев. През юли 1973 Живков отново събира на секретен пленум ЦК. На участниците е раздаден документ, в който присъединяването е разработено по области - икономика, култура, политика - и е доста по-подробно. Но и Брежнев не видял икономически ползи от присъединяването на България, а само външнополитически проблеми и не приел.

Това "присъединяване" е било държано в тайна, но народът е трябвало само да го поиска. Тоест да си повярва, че го иска. И тук идва пропагандата. "Затова е необходимо, наред с осъще­ствяването на конкретните икономически мероприятия, да се организира и проведе голяма политическа и идеологическа работа сред народа. Всички сектори на идеологическия фронт трябва още по-активно, отколкото досега да съдействат за сближаването на Народна република България със Съветския съюз, да разясняват перспективата за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между нашите две братски страни", казва Тодор Живков пред пленума на ЦК на БКП на 31 юли 1963 година. Той нарежда "за още по-широко разпространение на постиженията на съветската наука, култура, литература и изкуство в България и на българската наука и култура в Съветския съюз, за масово­то изучаване на руски език" и още, и още...

През 1966, на Деветия конгрес на БКП, се взима решение за издаване на многотомна история за отбелязване на 1300-годишнината на България. В изложението на проф. Христо Христов, директор на Института за история при БАН, докладвано по-късно, се казва: "Написването на многотомна научна история има не само на­учно-познавателно, но и важно обществено-политическо значение за възпитанието на нашия народ в дух на социалистически патриоти­зъм и пролетарски интернационализъм, за укрепване и развитие на дружбата ни с братския Съветски съюз и другите социалистически страни."

Любовта към всичко руско

А темата с любовта към СССР намира място във всички учебни предмети, както и в цялата култура - изобразително изкуство, театър, литература, кино, медии, музика и т.н.

Затова не се чудете, когато големи части от българското население са готови да спорят за качеството на руската техника, за руското оръжие или да застават на страната на агресор, виновен за смъртта на хиляди. Те правят това заради успешно създадените стереотипи. А те могат да бъдат необикновено устойчиви, да се предават от поколение на поколение и да се приемат като даденост, реалност, факт. Специалистите по пиар и по дезинформация го знаят много добре. А и тя - дезинформацията - е част от бойните действия на почти всяка армия.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Руската изложба в София, която предизвика скандал