″Видимите″ и ″невидимите″ роми в Германия | Новини и анализи от България | DW | 19.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Видимите" и "невидимите" роми в Германия

Могат ли българските роми да се интегрират в Германия? Кои са "видимите" и кои са "невидимите" роми в германските градове? Н. Цеков разговаря по темата с проф. И. Томова от БАН и социалния антрополог Х. Александров.

"Мнозина са убедени, че целта на всички български роми в Германия е да живеят за сметка на германските социални помощи. Това обаче е заблуда - горепосоченото важи за една малка част от ромските мигранти, чието доста видимо присъствие и начин на живот предизвикват медиен шум и напрежение в отделни германски общини и градове. Преобладаващият дял в ромския поток към Федералната република – около 80 на сто от пришълците от българските ромски махали, обаче е "невидим" за германското общество. Става дума за турскоговорящите роми, които работят предимно в турски фирми в Германия, много от които са свързани със сивата икономика. Техните деца успешно се изучават редом с германчетата в местните училища, като почти всички получават дипломи за квалифицирани работници", казва експертката по ромските въпроси проф. Илона Томова от Института за изследване на населението и човека при БАН.

Според социалния антрополог Харалан Александров, образованите роми, макар и малцинство, се интегрират успешно в западните общества. А тези, които са успели да поработят в чужбина и след това се връщат в България, имат по-голямо самочувствие и успяват да се отскубнат от гетото, убеден е Александров. Според него преселването на най-бедните роми на Запад е просто борба за оцеляване. Той смята, че те със сигурност са и жертви на безмилостната система на експлоатация, която съществува в гетата.

Berlin Sinti Roma

Не всички роми отиват в Германия с целта да източват социалната система на страната

Вълните на ромската миграция

"Германците нямат конфликти с турскоговорящите и с образованите български роми. Те даже не ги отличават от турските си съграждани. За германците те са "невидими"", казва проф. Илона Томова от БАН. Тя обяснява, че появата на "невидимите" роми в западногерманските градове е свързана с едно от изстъпленията на комунистическия режим в края на "Възродителния процес" през 1989 година. "Освен организираната от Живков и компания "голяма екскурзия" към Турция, Държавна сигурност експулсира около 8000 етнически турци в Западна Европа, по-голямата част от които попадат във ФРГ. Именно те са първите, които се свързват с многобройната турска диаспора в Германия, Австрия и Холандия. Част от тези хора впоследствие организират в България набирането сред турскоговорящите си сънародници на нископлатени черноработици за фирми на турски гастарбайтери, активни в сивия сектор. В първата миграционна вълна към Германия в началото на 1990-те редом с българските турци се включват и много турскоговорящи роми - предимно от Североизточна България, от Асеновград, Харманли и Хасково. Те бързо научават триковете за легализация на престоя си като регистрират собствени фирми. Повечето "фалират" след няколко месеца и дават възможност на пишман-предприемачите да кандидатстват като безработни за социални помощи и осигуровки. Именно този натрупан "опит" впоследствие става част от една доста по-сложна схема, в която длъжниците на ромските лихвари пристигат в Германия, за да изкарат пари и да се издължат", обяснява проф. Томова.

Дългогодишните теренни проучвания в ромските махали дават основание на проф. Томова да твърди, че основен мотив за преселванията на роми след 2006-та към Германия и други западноевропейски държави е задлъжнялостта им към ромските босове лихвари. "Новите заселници идват от големи гета като пловдивските райони Столипиново и Шекер махала, от софийския квартал Христо Ботев, от сливенското гето Надежда и от варненския квартал Владиславово. По-голямата част от тях не говорят турски и няма как да се доберат до "услугите" на турската общност в Германия. Ромските босове и семейните кланове ги насочват предимно към Берлин, Франкфурт и Рейнската област", посочва експертката по ромските въпроси.

Тя цитира едно скорошно изследване на Световната банка, което сочи, че над половината от мъжете роми и близо 75 на сто от ромките в България не работят никъде. Според проф. Томова, именно безработицата, немотията и безпътицата в родината са накарали много ромски семействата да търсят заеми от единствените, които могат да им ги предоставят - лихварите. "За да си погасят задълженията, чиито месечни лихви могат да надхвърлят и 100 процента, главите на семействата изпращат жените и дъщерите да проституират, а по-малките деца и инвалидите да просят в организирани от турскоговорящите роми и ромите калдараши мрежи за проституция и просия на Запад. Калдарашите организират и собствени професионални и много мобилни банди за джебчийство. Именно това са "видимите" за германското общество български роми, които са едва една пета от потока на ромската миграция към Германия, но създават 99 процента от проблемите на общността", изтъква професор Илона Томова.

Berlin Sinti Roma

Много от българските роми в Германия са жертви на безмилостни ромски барони и лихвари

За схемите на трафикантите

Тя разказва, че напоследък в Германия все по-често се изпращат за просия и събиране на скраб задлъжнели млади мъже роми, каквито са например работниците от множеството фалирали в Самоковско и другаде строителни фирми. "Сред тези хора има голям брой самоубийства. Схемата се върти от същите барони, които организираха изпращането на задлъжнелите им турци и българомохамедани като работна ръка на обектите по време на българския строителен бум до 2009-та. След приключването му, длъжниците влязоха в схемите на трансграничния трафик на хора. Никой от българските роми в Германия не отива с идеята, че ще се върне обратно. Които го направят без да се издължат, рискуват живота си в гетото. Наскоро в Сливен по тази причина бе убит един известен ромски поет, принуден да проси в Германия. Затова всички стоят докато ги хванат и евентуално екстрадират", казва проф. Томова и допълва: "Германската образователна система е в ужас, защото няма начин да вкара в училищата децата на "видимите" роми."

"Една от особеностите на насилствения трафик на български роми към страните с щедри социални системи е обвързаността на схемите за експлоатация с политическата корупция в България. На местно и особено на общинско равнище, трафикът на проститутки, просяци и експлоатирани строителни работници се дирижира от закриляни от политическите партии цигански барони и лихвари. По време на теренни проучвания в Североизточна и Югоизточна България, най-често споменавано като "чадър" за трафика е ДПС. А това не изключва участието и на други партии", подчертава проф. Томова. Тя разказва, че участници в анкетите разказват "под сурдинка", че местни партийни лидери от ДПС опекунстват босовете на трафика, а лихварите от своя страна се отчитат пред партийните централи с гласовете на своите длъжници на изборите, както и с дял от схемите за източване на социални помощи на Запад и останалите форми на ромска експлоатация. "Така се генерират огромни по размер средства в партийните "черни каси"", изтъква проф. Илона Томова.

Автор: Н. Цеков/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва