Вигенин: ′′Най-чувствителният проблем е историята′′ | Новини и анализи от България | DW | 23.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вигенин: ''Най-чувствителният проблем е историята''

При какви условия София ще подкрепи началото на европреговорите със Скопие? Кога ще се подобрят условията в бежанските лагери в България? Предлагаме Ви обширно интервю с българския външен министър Кристиан Вигенин.

default

Кристиан Вигенин

ДВ: С какво се промени външната политика на България през тази година?

Кристиан Вигенин: Връщането на България като активен фактор в политиката в Югоизточна Европа бе основен приоритет в работата на Външно министерство през тази година. Скорошните ми визити до столиците на съседните страни и срещите ми с представители на техните правителства са доказателство за нашите намерения за активизиране на българската дипломация. Надявам се тази тенденция да намери ново поле за развитие по време на започващото от първи януари догодина българско председателство на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Чрез нашите представителства в чужбина се опитваме да оказваме повече съдействие на бизнеса, особено в търсенето на нови пазари и привличането на повече туристи. Преосмислихме предишната политика към пренасочване на желаещите да получат визи за България от консулските ни служби към т.нар. изнесени визови центрове, които оскъпяваха издаваните визи с 22-25 евро. Руските туристи например трябваше да плащат по 60 евро, вместо обичайните 35. За да укрепим комуникацията с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма във Външно министерство създадохме нова дирекция, която отговаря за външноикономическите дейности.

ДВ: Отложихте посещението си във Великобритания. Има ли връзка това решение с оповестените мерки на Лондон за ограничаването на достъпа на българи и румънци до британския трудов пазар?

Кристиан Вигенин: Ако не беше Европейската комисия, британските предложения за налагане на ограничения върху свободното придвижване на български граждани щяха да бъдат още по-крайни. Преценихме с британската страна, че планираното ми посещение в края на годината ще се изгуби в шума около отпадането на ограниченията за наемане на български граждани на британския трудов пазар. Отложихме визитата за януари, когато се надявам в Лондон да има по-голяма чуваемост за българските послания. Ще използваме всички възможности, за да защитим българските интереси.

Berlin - mazedonische Flagge

Вигенин: "Фундаменталният въпрос, който стои между България и Македония, са продължаващите преговори за подписване на договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество."

ДВ: Има ли завой в българската политика спрямо Македония?

Кристиан Вигенин: Фундаменталният въпрос, който стои между България и Македония, са продължаващите преговори за подписване на договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество. На македонската страна сме дали ясно да се разбере, че без такъв договор България няма да даде зелена светлина за започване на преговорите между Скопие и Брюксел за членството на Македония в Европейския съюз. Навремето поставих под съмнение българската позиция, когато след няколко години безрезервна подкрепа за начало на преговори за членство, внезапно София промени мнението си и поиска първо подписването на договор за добросъседство. Такъв договор обаче е необходим. Първоначалната идея за него беше лансирана още през 2008 година, времето доказа нуждата от такъв договор и на този етап не може да има връщане назад, процесът трябва да бъде фиализиран. Подобен договор сме предложили и на Сърбия. Мисля, че с Белград преговорите ще протекат по-леко. Моите предшественици Николай Младенов и Марин Райков поддържаха позицията, че между София и Скопие първо трябва да има договор за добросъседство, а след това да се мисли за активизиране на сътрудничеството в различни сфери. Това, което внесох като нюанс в подхода, е успоредно с преговорите да разширяваме политическите контакти и останалите форми на сътрудничеството – там, където това е възможно. Така създаваме повече доверие между нас, което ще помогне за подписването на самия договор. Имаше период, в който сякаш македонската страна не се отнасяше достатъчно сериозно към нашата заявка за необходимостта от подписване на договор за добросъседство преди Скопие да стартира преговорите за еврочленство. Сега виждам промяна и желание у македонската страна да участва в усилието да намерим необходимите компромиси. При последното посещение на македонския ми колега в София не сме обсъждали конкретни текстове, свързани с въпросния договор, защото това е задача на двата преговорни екипа, но коментирахме по-общо оставащите чувствителни теми. Очевидно е, че в него има няколко неща, за които е нужно да се вземат политически решения от двете страни. Готов съм да посетя Скопие, за да продължим да работим в режим на конструктивен диалог по договора. Подписването му обаче не е предстоящо. Причините за това са три, като по-лесно решим е проблемът за формулата за езиците, на които договорът ще бъде подписан. Нашата позиция е, че намерената в Декларацията на министър-председателите от 1999-та формула за официалните езици, според конституциите на двете страни, е работеща и няма причини тя да бъде ревизирана. Този подход е използван досега при подписването на около 60 споразумения между София и Скопие. Друг проблем е настояването ни македонската страна да се ангажира с текст в договора за добросъседство, че конституцията на Македония, която задължава държавата да се грижи за "македонските" малцинства, не е предпоставка за намеса във вътрешните работи на България. Подобна формулировка има във Временното споразумение между Република Македония и Гърция и тя определено е от ключово значение и за България. Най-чувствителният проблем пред договора за добросъседство е свързан с историята. Българската страна предлага създаването на съвместна комисия по историческите въпроси, която да потърси общоприета интерпретация на събития от общата история на двете съседни държави. Предлагаме и двустранни ангажименти при отбелязването на общи и за двете страни паметни събития от историята.

Българското посолство в Скопие много внимателно следи за случаи на натиск върху граждани на Македония с българско самосъзнание и събира всички сигнали по подобни поводи. Идваха информации и за дискриминация на български фирми, които оперират в Македония, но македонската страна отрича съществуването на такъв проблем. По отношение на ОМО "Илинден" трябва да заявя, че българската държава по никакъв начин не ограничава своите граждани да създават сдружения и да регистрират политически партии, стига те да отговарят на конституцията и законите на страната. Ако подобна дейност се осъществява на етническа основа, то тя противоречи на конституцията и в такъв случай не виждам причини за претенции към България.

ДВ: Има ли координация между външните министерства в София и Атина по проблемите, които двете страни имат с Македония?

Кристиан Вигенин: Не бих говорил за координация. Ние, разбира се, се информираме взаимно за етапите, до които са достигнали нашите преговори по договора и гръцките преговори със Скопие за името на Република Македония. Всъщност, въпреки че формулировките са различни, причините за проблемите на двете страни с Република Македония са сходни. Не бива също да смятаме, че тези причини ще изчезнат от само себе си. Употребата на историята с идеологически цели е причината за проблемите на Република Македония както с България, така и с Гърция. В случая с Гърция проблемът е фокусиран върху името и поради това е лесно обясним и видим, но е много по-дълбок от това. България е признала Република Македония с нейното конституционно име, затова обясняването на същността на нашите проблеми със съседите е по-трудно.

ДВ: Дали скорошната реч на турския премиер премиер Ердоган в град Кешан и казаното от него по отношение на съседите на Турция ще се отразят на българо-турските отношения и подкрепата на България за турското еврочленство?

Кристиан Вигенин: Българското външно министерство реагира достатъчно сдържано, но ясно на думите на турския премиер. В същото време не бива да преувеличаваме значението на подобен тип говорене. Трябва да съдим Турция не по думите, а по делата. По време на визитата ми в Анкара през октомври турската страна прояви разбиране по редица наши проблеми, в това число и по бежанския въпрос. Всичко, за което се договорихме тогава, се случи или вече се случва. Нашата бдителност към казваното от най-високата трибуна в югоизточната ни съседка остава, но не бива да се изражда в проява на мнителност.

Bulgarien syrische Flüchtlinge in den überfüllten Flüchtlingslagern

Вигенин: "Сега вече можем да кажем, че кризата с бежанците е овладяна."

ДВ: Кадрите от бежанските лагери по българо-турската граница не допринесоха за добрия имидж на България. Защо се стигна дотам?

Кристиан Вигенин: Над единайсет хиляди бежанци са много голям проблем, още повече, че до средата на август броят им се увеличаваше плавно в рамките на 500-600 души месечно. Този брой започна рязко да расте и България просто не беше подготвена за това. Изведнъж се озовахме в положение, когато центровете за настаняване на имигранти вече бяха препълнени. Но сега вече можем да кажем, че кризата е овладяна и това дава възможност да подобрим условията за живот на бежанците. Не се гордеем със сегашните условия, но аз лично се интересувам от скоростта, с която те се променят. Мога да ви уверя, че много скоро няма да има такива гледки, каквито имаше в репортажите за бежанците през последните седмици.

ДВ: Какви са актуалните перспективи пред българо-германските отношения?

Кристиан Вигенин: Новото правителство завари доста големи проблеми с Германия, които са преди всичко в сферата на икономиката. Няколко големи германски инвеститори в България имаха много сериозни и нерешавани с години проблеми, въпреки демонстрираните близки отношения между премиера Борисов и канцлерката Меркел. Става въпрос за накърнени интереси на германски компании. Сега германската страна е доволна от усилията, които полагаме за това въпросите да бъдат решени. Успяхме също да финализираме и ратифицираме споразумението между Германия и България за дипломатическите имоти, което се влачеше в продължение на поне две десетилетия.

ДВ: Ще преразгледате ли решението си да назначите за шефове на 12 от общо 23-те дирекции във Външно министерство хора, които са уличени в сътрудничество с Държавна сигурност и останалите репресивни органи на комунистическия режим в България?

Кристиан Вигенин: От вас разбирам, че става дума за 12 дирекции. Аз не съм искал справки за тези хора дали са от Държавна сигурност, или не са. Преценките за тях са направени единствено на основа на техните качества, способности и принос към Външно министерство. Смятам тази тема за приключена. По отношение на Държавна сигурност има две неща, за които поех ясен ангажимент. Първо, няма да предлагам за посланици в чужбина лица, чиито връзки с Държавна сигурност са били обявени от Комисията по досиетата или за които проверката в Комисията докаже подобна обвързаност. Поех ангажимент и за това в политическия ми кабинет също да няма такива хора. Дори да е верен броят на дирекциите, които са оглавени от бивши сътрудници на Държавна сигурност, този факт по никакъв начин не е променил приоритетите в българската външна политика. Смятам, че при сегашната структура и при сегашното ръководство работим доста по-ефективно и това е най-важното.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание