Вигенин и разминаванията | Новини и анализи от България | DW | 07.06.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вигенин и разминаванията

Вчера на външния министър Вигенин му се наложи да препотвърди позицията на България за ролята на Хизбула в кървавия атентат на бургаското летище. Ден преди това той каза друго. На какво се дължи това разминаване?

„От приказките на новия външен министър за ролята на Хизбула в бургаския атентат е трудно да се прецени дали става дума за банална „грешка на езика” или по-скоро за ревизия на позицията на София от месец януари, когато се каза, че има достатъчно доказателства да се направи обосновано предположение за участието на Хизбула в терористичния акт. Преди това Кристиян Вигенин отправи и няколко други послания, заради които също му се наложи да дава допълни обяснения“, посочва програмният директор в софийския Център за либерални стратегии Даниел Смилов. Политологът има предвид съвсем прясното настояване на Вигенин чиновниците във Външно министерство вече да не бъдат делени на хора със и без картончета в Държавна сигурност.

Двусмислените послания на Вигенин

„Досещайки се, че това може да предизвика опасения сред партньорите на България заради възможността хора с подобни биографии да се появят в техните столици като дипломатически представители - тоест, като хора с достъп до секретна информация, Вигенин набързо се застрахова с думите, че няма намерение да ги праща за посланици. Впрочем, тази възможност му беше отрязана от президента Плевнелиев, който заяви, че няма да подпише укази за посланически назначения, в които фигурират имена на сътрудници на комунистическата тайна милиция и военното разузнаване“, допълва Смилов.

„Изглежда Вигенин изпитва нужда да излъчва силни послания към привържениците на БСП, но точно в ролята му на външен министър ще му се наложи да бъде по-внимателен при подобен вид изказвания. Посланията му трябва да бъдат премерени така, че да не оставят ниши за странични тълкувания. Засега отдавам изказванията за Хизбула и ДС на факта, че Вигенин е още съвсем „нов“ на поста. Във всеки случай обаче трябва да отбележим, че изявленията на външния министър биха могли да бъдат квалифицирани като неясни и дори непремерени. Но ако се окаже, че са били еднозначни, това говори за недвусмислена ревизия на външната политика на предишното правителство. Думите и делата на българската дипломация ще бъдат уважавани само ако в тях съюзниците на България съзират приемственост. Поради което са недопустими инцидентни изказвания с намеци за ревизия на заявената българска позиция за участието на Хизбула в бургаския атентат. Подобно поведение отваря вратички не само за спекулации в световните медии, но и за внушения, че България не е сериозен партньор на международната сцена, защото си сменя мнението и позицията при всяко ново правителство“, коментира политологът Даниел Смилов.

Bulgarien Flughafen Burgas Explosion Israelischer Reisebus

Каква е ролята на Хизбула?

Просто лош преразказ?

„Не мога да преценя дали българската позиция за участието на Хизбула в кървавия терористичен акт в Бургас е променена или просто зле преразказана. Тази неяснота се подсилва и покрай многото засекретена информация около случилото се в Бургас. Същият „шум“ се получи и след предишното изказване на министър Вигенин, когато пак не стана ясно ще се предлагат ли за посланици обвързани с Държавна сигурност хора или не“, споделя и политоложката Антоанета Приматарова. Тя припомня старата максима за изкуството на дипломацията като умение да се говори много, без да се казва нещо съществено. „В този смисъл външният министър Вигенин не може да бъде винен заради неопитност, защото неопитният дипломат казва повече, отколкото трябва. В случая с Хизбула той каза малко и така остави мегдан да бъде допълван. Впечатлението ми е, че приписваните от някои световни медии разминавания или дори промяна в позицията на България за бургаския атентат е точно в тази посока. Те просто не са свикнали със „стилистиката“ на новия български дипломат номер едно и се опитват да придадат на думите му повече категоричност, отколкото той е възнамерявал да изрази“, заключава Приматарова.

Автор: Н. Цеков; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама