″Вечно актуален″: Мартин Валзер на 90 | Новини и анализи от Европа | DW | 24.03.2017

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Вечно актуален": Мартин Валзер на 90

Мартин Валзер е автор, който обича провокацията, предизвикателството и спора – той е един от най-забележителните и най-четени, но и най-силно оспорвани писатели в Германия. Днес той навършва 90 години.

Валзер поляризира: обича да предизвиква, понякога съзнателно търси сблъсъка на мненията, не е лишен от суета, но и от самокритичност. От близо шест десетилетия писателят отразява в книгите, съчиненията и политическите си изявления историята на ФРГ, а по-късно и на обединена Германия. Редом с Гюнтер Грас и Хайнрих Бьол той е сред най-известните германски писатели в чужбина.

Отличаван е с редица авторитетни награди. Самият той цени особено „Алеманската литературна награда”, защото – както казва – тя му донесла признание като “писател на родината”. Сега Мартин Валзер навършва 90 години. И сам не може да повярва, че е достигнал до тази възраст. С порядъчна доза хумор отбелязва това в многобройните интервюта по повод годишнината. “Старостта е грандиозна с това, че е нещо напълно ново – тази фаза от човешкия живот те изправя пред провокации, каквито не си могъл и да си представиш”, изтъква Валзер.

Роден е на 24 март 1927 г. в малкото провинциално селце Васербург. Майка му е строга католичка, говори само местното наречие и удря децата с дървената лъжица за готвене, когато не слушат. Бащата, който обичал страстно да чете книги и да свири на пиано, умира, когато Мартин е едва на десет години. През 1932 г. майката става член на Националсоциалистическата партия.

От пламенен комунист към социалдемократ

Diskussion Schröder Walser

Валзер в диалог с бившия канцлер-социалдемократ Г. Шрьодер

През Втората световна война Валзер става помощник на противовъздушната отбрана и служи във Вермахта. За това време той по-късно рядко отваря дума, почти нищо не се знае и за времето, през което е бил военнопленник на американците. През 1947 г. се отдава с жар на науките: следва история, литературознание и философия. През 1949 г. е репортер и редактор в културния отдел на радио Зюддойчер рундфунк.

Вестник “Франкфуртер рундшау” публикува първия му текст. Младият Валзер си спечелва литературно признание с кратки разкази. Защитава дисертация върху творчеството на Кафка. През 1953 г. е приет в легендарната писателска “Група 47”. Първият му роман, “Бракове във Филипсбург”, отличен с наградата “Херман Хесе”, е и първият му по-голям успех.

Политически ангажираният писател, който през 1960-те години е най-известният симпатизант на западногерманската комунистическа партия, често се меси в политическия живот и с мощно слово клейми войната във Виетнам, въоръжаването, американския империализъм. Посещението на писателския конгрес през 1971 г. в Москва го изцерява от социалистическо-комунистическите утопии. В предизборната кампания той подкрепя впоследствие социалдемократа Вили Бранд.

В литературата Валзер проявява предпочитание към антигероите. Такива са повечето от фигурите, които описва в книгите си. През 1978 публикува известната си новела – “Бягащият кон”, която според критиците е една от най-добрите му книги. С тираж над 1 млн. екземпляра тя е и най-продаваната му книга.

Оспорвани позиции

В началото на 1980-те години обвиняват Валзер, че проповядва “националистически” възгледи. В статии и интервюта той упорито се застъпва за германското обединение и с това си навлича гнева на много свои колеги. Това не попречва на писателския му успех. Валзер е отличен с много реномирани литературни награди, между които наградите “Георг Бюхнер” (1981), “Карл Цукмайер”(1990) и “Рикарда Хух” (1991), а през 1987 г. получава и Големият федерален кръст за заслуги.

Walser besucht Ausstellung über Ignatz Bubis

Валзер влезе в конфликт с бившия председател на Съвета на евреите Игнац Бубис

През 1998 г. Валзер е отличен с авторитетната награда за мир на германските книгоразпространители. В благодарственото си слово авторът застъпва радикалната теза, че Германия трябва да спре да “инструментализира Аушвиц” като “морална бухалка”. Постоянното напомняне за нацисткия геноцид над евреите е започнало да омръзва и да навява досада, провокационно заявява той. Тезата му разпалва оспорван дебат в германските медии.

Още по-бурни са реакциите срещу публикувания през 2002 г. роман “Смъртта на един критик”. В главния герой недвусмислено се разпознават чертите на известния литературен критик Марсел Райх-Раницки – евреин, оцелял от Холокоста. Заради тази книга Валзер е обвинен в антисемитизъм, вестник ФАЦ отказва да публикува романа му, литературните четения в Германия са бойкотирани. Тогавашният председател на Централния съвет на евреите в Германия обвинява Валзер в “духовно подпалвачество”. Разпалилият се публичен дебат същевременно прави писателя още по-известен.

Писането е начин на живот

В годините след този скандал Валзер усилено се занимава с националсоциалистическото минало и свързани с него политически теми от времето след 1945 г. Пред себе си бил длъжен да направи това, споделя той в интервю за седмичника “Ди Цайт”.

“Писането не е решение да правиш нещо, то е начин на живот”, казва Валзер в едно от последните си интервюта. И на 90-годишна възраст той продължава да бъде все тъй  ухажван от медиите, все тъй желан гост на литературни четения и фестивали – и все тъй плодовит. Досега е публикувал 60 книги, последната носи характерното заглавие “Вечно актуално. По конкретен повод”. 

 

Подобно съдържание