Велика Русия не се занимава с такива дреболии | Новини и анализи от Европа | DW | 14.06.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Велика Русия не се занимава с такива дреболии

Защо Русия е толкова загрижена за ученията на НАТО в Полша, а не се интересува от кървавите сблъсъци в съседен Казахстан? Олег Кашин има отговор на този въпрос.

Понякога си струва да разбираме буквално дипломатическия израз "изразяване на загриженост". Да, хората се безпокоят. Сега руските официални лица са загрижени заради учението на НАТО в Полша. Новините го доказват постоянно. Дмитрий Песков, прессекретарят на Владимир Путин, казва, че "учението не създава атмосфера на доверие и безопасност". Представителят на министерството на отбраната Игор Конашенков пък смята, че в Европа "за пореден път се разгаря русофобска истерия", а руският представител в НАТО Александър Грушко обещава, че "всичко, което върши НАТО на източните рубежи, няма да остане без наш военно-технически и политически отговор". Депутатът Франц Клинцевич обвинява Алианса в "подготовка на глобален удар срещу Русия". Нито едно предишно учение на НАТО не е предизвиквало такава обществена загриженост в Русия, а времената, когато в натовските маневри в Балтийско море участваха и кораби на руския флот, сега изглеждат като нещо фантастично и невъзможно. Партньорство отдавна няма. Сега цари само загриженост.

Стрелят ли? Това не е наша работа.

Какъв антоним може да бъде подбран за думата "загриженост"? Може би "спокойствие"? Защото руснаците са силно загрижени за това, което се случва в Полша, но същевременно демонстрират, поне официално, спокойствие по други външнополитически направления. "Това е вътрешна работа на Казахстан. Ние не се съмняваме, че казахстанските следствени органи ще установят какво се крие зад това дръзко нападение", заяви Дмитрий Песков в отговор на запитване на журналист за събитията в град Актобе.

Преди броени дни в западноказахстанския град се водиха истински сражения: десетки души бяха убити, след като групи въоръжени мъже атакували военна база и оръжейни магазини. Сред загиналите са трима военнослужещи и четирима цивилни, както и над 10 нападатели. Близо 40 души са били ранени. Казахстанските власти определиха случая като терористична атака и хвърлиха вината върху радикални ислямисти. Полицията и силите за сигурност в страната предприеха мащабна операция за издирването на участниците в атаките.

Разстоянието от Актобе до руския Оренбург е около 400 километра, но според Дмитрий Песков няма основания за засилване на контрола по руската граница. Вероятно Кремъл е изчерпил целия си запас от "загриженост" в западно, полско и натовско направелние, та не му стигат емоционалните сили за Казахстан. Стрелят ли? Това не е наша работа. Всичко ще се оправи. Контрастът между изявленията на руските официални лица по "полската" и "казахстанската" тема обаче силно се набива на очи. Като че ли пред нас стоят две различни Русии. Едната - стегната и загрижена, а другата - отпусната и равнодушна.

Двете лица на Русия

В известен смисъл това действително е така. Едната Русия е световен играч и велика държава, подложена на влиянието на недружелюбния Запад. В резултат на това фактически започна нова студена война, в която Русия противостои на САЩ и техните европейски сателити. Именно това е страната, за която говорят външното министерство и министерството на отбраната, прессекретарят на Путин - Дмитрий Песков и водещите по руската телевизия. Другата Русия е тази, която съществува реално: и тя има 7.500 километра сухопътна граница с Казахстан. От другата страна на границата стрелят. Няма никакво занечение дали това са ислямисти, пучисти, заговорници или бандити. Всяко вътрешно напрежение у съседите е заредено с реални проблеми за реалната Русия. Какво би могло да означава това ли? Всеки помни примера с Украйна.

Москва никога не е говорила за Казахстан като за източник на опасности. В Казахстан няма "бандеровци", страната не се е втурнала към ЕС или НАТО. Там не пеят обидни песни за Путин. Каква ти опасност? Дори и безпрецедентната транспортна зависимост от Казахстан, през чиято територия преминава жизненоважната за Русия Транссибирска железопътна магистрала, не предизвиква разговори за необходимостта от "заместване на вноса".

Олег Кашин

Олег Кашин

Казахстан ли? Че какво му е опасното?

Всъщност Русия няма никакъв друг опит във взаимоотношенията си с Казахстан, освен умереното партньорство, създадено в годините на управление на Нурсултан Назарбаев, несменяемият казахстански лидер още от съветско време. И когато царуването на Назарбаев се смени с нестабилност и неопределеност, ще се окаже, че във външното министерство и в министерството на отбраната изобщо няма експерти по въпросите на Казахстан. Просто в Русия никога не са били подготвяни такива специалисти. Даже, когато потрябват преводачи от казахски, ще се разчита на преводачите от турски, които бързо ще трябва да се преквалифицират.

Боевете в Актобе показаха, че съседната държава много лесно може да стане източник на политическа нестабилност. Но в Русия никой не мисли за това. Всички са заети със загрижеността по повод ученията на НАТО в Полша. Така де! За какво ѝ е на една глобална държава да се занимава с такива дреболии като Казахстан?

Реклама