Ваксини и антиваксъри: този конфликт е на повече от 100 години | Новини и анализи от Европа | DW | 19.11.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ваксини и антиваксъри: този конфликт е на повече от 100 години

Задължителните ваксини в Германия са въведени още от Ото фон Бисмарк – заради епидемията от едра шарка. Също толкова стари са и техните противници. Днес ги наричаме с модерното "антиваксъри", но всичко друго си е същото.

Участничка в демонстрация срещу ваксините в Щутгарт

Участничка в демонстрация срещу ваксините в Щутгарт

Противниците на задължителните имунизации в Германия съществуват откакто съществуват и самите ваксини. Първото задължително ваксиниране е въведено през 1874 година от райхсканцлера Ото фон Бисмарк – като мярка срещу едрата шарка. Тогава –по време на двете големи епидемии от това заболяване, съответно през 1870 и 1873 година – в Германия се разболяват над 400 хиляди души, от които 181 хиляди умират. 

Противниците на имунизациите се организират

Първите организации на противници на ваксинирането са създадени през 1869 година в Лайпциг и Щутгарт, а през 1874 в Хамбург е основано дружество, обединяващо противниците на ваксините. Първите петиции срещу ваксинирането са изпратени в Райхстага още през 1872 година. Техните автори тогава се аргументират така: "Липсват научни доказателства, че като в човешкото тяло се вкара едно животинско заболяване, това може да има лечебен ефект". Депутатът Аугуст Райхеншпергер от Центристката партия изтъква и колко опасно би могло да бъде "предпазването на човека от една болест, но поразяването му от друга, много по-тежка“.

Редакцията препоръчва

Въпреки това законът за задължителната имунизация влиза в сила. И който не ваксинира децата си, е застрашен от глоба или затвор. Одобрение спрямо тази стъпка има най-вече сред по-слабите социални слоеве, които са по-застрашени от заболяването. Но ваксинирането има и опоненти, както отбелязва историкът Малте Тисен: „От една страна имунизацията се натъква на голямо въодушевление, именно сред по-бедните, тъй като на тях за първи път им се предоставя шанса ефективно да подобрят здравното си състояние. Има обаче и критики срещу имунизацията, особено от страна на социалдемократите, тъй като ваксинирането един вид прави излишни истинските реформи на житейските и на трудовите отношения“.

По време на Ваймарската република въведеното от райхсканцлера задължително ваксиниране остава, макар противниците на имунизациите да не намаляват и дори си създават съюз, в който влизат 300 хиляди души.

За нацистите имунизациите са "еврейско изобретение"

Здравната политика на националсоциализма е свързвана с жестоките принудителни стерилизации и т.нар. „евтаназия“. Образци са „здравите тела на народа“ и „народното здраве“. Нацистите са по-малко строги единствено по отношение на задължителната ваксинация, но по една специфична причина – сред тях има много привърженици на природната медицина, които твърдо отхвърлят имунизациите.

А и много нацисти смятат задължителното ваксиниране за еврейско изобретение. През 1934-а година Германският съюз на лекарите-противници на имунизациите заявява, че законът, въведен по време на райхсканцлера, бил разработен от „еврейски депутати“. Един съюз на противници на имунизациите от Вилхелмсхафен дори споменава в свой призив „мъдреците от Цион“: чрез имунизацията срещу заболявания човечеството трябвало да бъде подчинено на еврейското господство.

ГДР и ФРГ следват различна политика

След войната двете германски държави се разделят и по отношение на имунизациите. В ГДР се правят системни ваксинации, за да бъде предпазено населението от шарка, дифтерит, туберкулоза и други заболявания. Провеждат се редовни регионални състезания за най-добра квота на имунизирани.

Противници на ваксинирането в Мелбърн, Австралия

Противници на ваксинирането в Мелбърн, Австралия

Както посочва историкът Малте Тисен: „В болниците и в детските градини навсякъде се казва – социализмът е най-добрата профилактика. Имунизациите в ГДР имат силен политически оттенък – като символ на равноправието и на обещанието за бъдещето. Затова и ваксинирането в ГДР са прави в съответствие със системни програми – за разлика от Запада, където се залага на доброволността. Поради това там и делът на имунизираните е по-нисък“.

Във Федералната република наблягат повече на просветата, отколкото на принудата. И който откаже да имунизира себе си или децата си, няма защо да се опасява от рестрикции. Докато в ГДР задължителното ваксиниране е регламентирано със закон, децата трябва да бъдат подложени на точно 20 защитни ваксинации, а който наруши закона, е заплашен от глоба до 500 марки.

След Обединението задължителната имунизация отпада. Едва през март 2020-а година влиза в сила Закон за защита от дребната шарка, който отново въвежда задължителното ваксиниране. Родителите, които откажат да имунизират децата си, могат да бъдат глобени до 2500 евро.