″Бях фанатичен комунист, но в ГДР съсипаха живота ми″ | Новини и анализи от Европа | DW | 01.11.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Бях фанатичен комунист, но в ГДР съсипаха живота ми"

Петер Драушке е на 18, когато се преселва от Западна Германия в ГДР - доброволно и по убеждение. Но бързо разбира, че красивите думи за комунизма са просто една огромна лъжа. Това е неговата история.

В деня, когато Петер Драушке решава да напусне Западна Германия и да се пресели в ГДР, баща му се опитва за последно да го разубеди: „Погали ме по главата и рече: „Петер, остани си в Хамбург“.“ Петер обаче бил идеалист и вярвал, че комунистическа Източна Германия е една по-справедлива държава.

Редакцията препоръчва

Как ГДР съсипа живота на един млад човек

През 1963 година Петер е само 18-годишен, но твърдоглавието му стига за двама. Не желае да послуша нито баща си, нито майка си, обръща гръб и на двете си сестри. Взима самолета и заминава за ГДР заедно с най-добрия си приятел Ервин. „Бях фанатичен комунист“, разказва той днес. Всекидневието във ФРГ, растящото неравенство между хората, изобщо целият капитализъм - всичко това го отблъсква.

Властите в ГДР посрещат с голяма подозрителност двамата млади западногерманци, които заявяват, че искат да станат граждани на ГДР. Тогава навсякъде им се привиждат западни шпиони, а след издигането на Берлинската стена две години по-рано преселването на хора от Западна в Източна Германия не е толкова често явление. Макар че за целия период, през който просъществуват двете германски държави, от Запад на Изток се преместват половин милион души.

В тайните служби на ГДР, прословутата Щази, няколко седмици въртят на шиш двамата младежи, докато накрая им разрешават да се заселят в Източна Германия. Драушке подхваща професионално обучение като търговски служител, прави кариера в източногерманския комсомол FDJ и изнася из цялата страна доклади за предимствата на живота в ГДР. Но когато няколко години по-късно умира Никита Хрушчов, приятелят на Петер, Ервин, попада в истинска беда. Ервин подхвърля в компания, че Хрушчов може би е убит, в резултат от което властите на ГДР му отнемат жилището и работното място. Ервин отива да работи в една корабостроителница, където за пръв път се сблъсква със суровия живот при социализма. Постепенно и двамата с Петер започват да се отнасят все по-критично към „държавата на работниците и селяните“ - и към лицемерието, в което са потънали източногерманците. Но пътят обратно към ФРГ е заключен с три катинара.

Петер и годеницата му Беате, заедно с Ервин, решават да поемат риска. Една от сестрите му, Рут, осигурява фалшиви западногермански паспорти и в един хубав летен ден през 1972 година тримата се срещат на софийското летище. Идеята е да излетят за ФРГ като западногермански туристи, но българските власти са информирани за плана им и ги арестуват още на летището. Рут е само на 18 години, когато се оказва принудена да прекара месеци наред в български затвор - в една страна зад Желязната завеса, чийто език тя изобщо не говори. „Бях направо съсипана, не изпитвах нищо друго освен страх“, разказва тя днес.

"Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен"

Петер, Беате и Ервин са предадени на властите в ГДР. Прехвърлят Петер от арест в арест, накрая го осъждат на 4 и половина години лишаване от свобода заради „измяна на родината“. В затвора Драушке е подложен на какви ли не унижения и манипулации - защото като при всеки друг обвинен в "измяна на родината" целта е да бъде пречупен и лишен от човешко достойнство. Често го принуждават да се съблича чисто гол в килията и подлагат на проверка всичките му телесни отверстия. Водят го по коридор с калашник, опрян в гърба, а после го навират в помещение, изпълнено с пара. Днес Драушке казва, че в онзи момент изпитвал смъртен страх, макар после да се оказало, че това е просто банята.

По-късно го хваща амнистия. Освобождават го предсрочно и малко по-късно го пускат да си върви в Западна Германия. Днес Петер Драушке отново изнася лекции пред млади хора. Само дето им говори не за предимствата на социализма, а за злокобността на комунистическия режим. Обяснява как като млад вярвал в комунизма, но после службите на ГДР сломили всички светли пориви на душата му. Разказва как преживяното в ГДР съсипало психиката му: „Тези престъпници ме направиха нежизнеспособен“, казва днес той. Още по-тъжна е съдбата на неговия приятел Ервин, който след завръщането си в Хамбург слага край на живота си.

*****

Разгледайте и тази фотогалерия: