Бях на 12, когато ме осакатиха | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.10.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Бях на 12, когато ме осакатиха

Нтаилан Лолкоки е само на 12, когато я обрязват. Така повелява древна традиция в племето ѝ. Днес тя се бори срещу тази жестокост. Предотвратила е обрязването на племенничките си. И иска да помогне на много други деца.

Често обрязването се извършва без стерилни инструменти и без упойка

Често обрязването се извършва без стерилни инструменти и без упойка

Като дете Нтаилан Лолкоки играела със сестрите си в безкрайната шир на Северна Кения. Пазели овцете по време на паша, къпели се в близката река, а след здрачаване се връщали вкъщи. Имали са хубаво детство, казва тя. Но когато Лолкоки станала на 12 години, безгрижният живот приключил: по традиция в нейното племе на тази възраст момичетата трябвало да бъдат обрязани. Травмата от това осакатило не само тялото на момичето, но и нейната детска душа.

На всеки 11 секунди осакатяват по едно момиче

Това се случва на много други момичета. Всеки ден. Общо в 28 държави на Арабския полуостров, в Африка и в части от Азия се практикува гениталното осакатяване FGM (от английски: Female Genital Mutiliation). Манипулацията е известна още като обрязване при жените. Но и в Европа нараства броят на жените, които са засегнати от този варварски обичай - заради миграцията.  В света живеят общо около 200 милиона обрязани жени.

В много култури обрязването символизира превръщането на момичето в жена. След това тя вече е "чиста" и годна за омъжване. Но все по-често този ритуал бива извършван и при пеленачетата - заради все по-строгото законодателство в тази област. Все пак едно ревящо бебе по-трудно се набива на очи от превиващо се от болки по-голямо дете. 

В Кения, родината на Нтаилан Лолкоки, осакатяването на женските гениталии е забранено от 2011 година. Но там, подобно на много други африкански страни, обрязването продължава да се извършва - най-вече в селските райони. И обикновено това се прави без стерилни инструменти - само с ножове, бръсначи или парчета стъкло. Разбира се, без упойка.

По данни на Световната здравна организация (СЗО), около 25 процента от момичетата умират по време на самия ритуал или по-късно - от последиците от обрязването. Това е една жестока традиция, която оставя тежки травми у жените, които оцеляват, причинявайки им физически и психически страдания през целия им живот.

Нтаилан Лолкоки

Нтаилан Лолкоки

Срещу една вековна традиция

Днес Нтаилан Лолкоки живее и твори в Берлин. В своята битка срещу тази вековна традиция тя е написала приказка, с която иска да предпази много момичета и жени от тази ужасна съдба. В нея тя разказва за две племена, които живеят в мир и разбирателство помежду си. Когато принцесата на едното племе решава да се опълчи на старата традиция и избягва от собственото си обрязване, на помощ ѝ се притича принцът на другото племе, което отхвърля тази практика. И тогава между двете племена се поражда вражда.

Авторката се е спряла на този сюжет, защото той отразява действителността в Африка. Така например като дете тя си спомня как нейното племе замбуру е враждувало с племето туркана, защото в туркана не обрязвали момичетата.

Романът на Лолкоки носи белезите на автобиографична книга. Самата авторка не е успяла да предотврати собственото си обрязване, но пък травматичното преживяване от него при нея става повод първоначално да обърне гръб на родината и културата си. След като в Найроби се запознава с един британски войник, през 1980-те години тя заминава с него първо за Англия, а по-късно се преместват в Германия. Бракът им е неуспешен - основно заради това, че след обрязването Лолкоки губи изцяло връзката с тялото си. Клиторът ѝ е отстранен още в детска възраст и тя не е в състояние да изпитва сексуална наслада. А тази физическа безчувственост нарушава и емоционалното ѝ равновесие.

Помирение със собствената култура

Бракът се разпада, а Лолкоки се премества в Берлин, където започва работа като модел. Но отново не намира щастието. "Когато наближих двайсетте, изведнъж започнах да усещам, че в търсене на самата себе си и на смисъла на живота ми трябваше да се върна в Кения", пише тя в автобиографичната си книга "Крила за пеперудата". След това минават години, прекарани в постоянни пътувания между Кения и втората ѝ родина Берлин, преди Лолкоки да успее да се помири със собствената си култура. 

"Мисля, че човек е силен, когато е свързан с културните си корени", казва тя по този повод. С подкрепата на кенийското посолство в Германия Лолкоки планира пътувания из цяла Кения за представяне на книгата си пред ученици в цялата страната. "Това нещо (обрязването) трябва да спре. То е дълбоко вкоренено в нашата култура. Но ако ние сега спрем да говорим за него, това би означавало, че болките, които съм преживяла аз и много други жени, са били напразни. За това трябва да се говори непрекъснато, отново и отново…"

"Кралството на ватету и зонгаланд" е втората книга на Нтаилан Лолкоки. В първата "Криле за пеперудата" тя описва открито страданията, причинени ѝ от обрязването, и как на почти 50 години най-накрая открива своята сексуалност. В една берлинска болница с помощта на специална техника лекарите успяват да възстановят клитора ѝ.

Но раните от преживяното все още не са зараснали. Прекалено дълго време тя е живяла в пълно отчуждение от собственото си тяло и собствената идентичност. "Не знам дали някога ще мога да се справя с това", казва тя за ДВ.

Нтаилан Лолкоки е успяла да предотврати обрязването на собствените си племеннички. И е решена да помогне и на още много други момичета.

***

Вижте и това видео от нашия архив:

Вижте видеото 05:39

Бенин: зад стените на вуду-манастирите

Редакцията препоръчва