Бягството на българите към красива Гърция | Новини и анализи от България | DW | 28.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бягството на българите към красива Гърция

Когато в България се натрупат повечко почивни дни, по пътищата става непоносимо, а основната причина за безкрайните задръствания е "бягството" на българите към красива Гърция. Ясен Бояджиев споделя лични впечатления.

Задръстванията по българските пътища при всеки дълъг уикенд (а и не само тогава) отдавна не са изненада за никого. Но станалото в началото и в края на четирите почивни дни около Деня на независимостта определено би всички рекорди.

Пет часа за 10 километра

По пътя към Кулата опашката от движещи се автомобили започваше още от изхода на София. Истинска тапа се получи преди Дупница - за преминаването на десетина километра бяха нужни около пет часа. Заради десетките обаждания за припаднали в жегата хора кметът на града се видя принуден да изпрати при автомобилната колона 2 400 бутилки вода. После задръстването се премести и на препоръчания от полицията успореден алтернативен маршрут. Подобно бе положението и преди Кулата и Промахон. На изток за преминаване на последните три километра преди граничния пункт Маказа бяха нужни цели три часа.

За разлика от друг път, тапите не се образуваха заради катастрофа. Някои от причините очевидно са в организацията на движението тип „фуния”, образувала се заради редуването на готови и незавършени лотове на магистралата, на широки скоростни отсечки със стария тесен двулентов път.

Но основната причина за безкрайните задръствания е обстоятелството, че все повече българи пътуват на юг. Това е видно с просто око и без официална статистика. Достатъчно е да се види как през годините се разширява географията на това ваканционно „бягство”.

Преди години то започна към северното егейско крайбрежие на Гърция. Лека-полека се стигна дотам, че в курортите около Солун и Кавала, на полуостров Халкидики, на остров Тасос българските коли са понякога колкото гръцките, на плажа може да ви се случи да чуете почти само българска реч, менютата в ресторантите са и на български, а сервитьорите и хотелиерите са научили по някоя и друга българска дума (да не говорим, че почти навсякъде ще срещнете и работещи българи).

Сега подобен процес се наблюдава на югозапад - по крайбрежието и островите на Йонийско море. Въпреки че разстоянието до там от България е два пъти по-голямо. Ето личните ми впечатления от три последователни посещения.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Малки Българии в Гърция

Преди четири години на Лефкада (най-лесно достъпния йонийски остров, понеже до него се стига без ферибот) българи се срещаха рядко. Автомобили с българска регистрация се забелязваха тук-таме почти само в най-южното селище Василики - рай за сърфистите, който тъкмо беше започнал да става модерен и сред българските любители на този спорт.

Преди две години в перлата на йонийското гръцко крайбрежие Парга за цяла седмица видях един-единствен български автомобил. Затова пък беше пълно с норвежци, англичани, германци, а също със сърби и македонци, на които им е доста по-близо.

Този септември, няколко дни преди дългия български уикенд, отново пристигнах в Парга, а за ден прескочих и до Лефкада. Там български коли вече се срещат навсякъде по пътищата. Във Василики те са на всяка крачка, а на плажа на сърфистите се беше оформило цяло селище от кемпери с българска регистрация. На паркинга на плажа Порто Кацики - едно световно прочуто природно чудо - българските коли (при това далеч не само софийски) бяха повече от всички останали, взети заедно. На самия плаж отвсякъде се чуваше българска реч. А келнерът в ресторанта в Атани (откъдето минава единственият път към Порто Кацики) вече владее малко български. И може да говори не само за съдържанието на менюто, но и за Ципрас и дори за Бойко Борисов.

Българското присъствие е забележимо и в Парга. По улиците и по плажовете звучи българска реч, а „викачите” пред ресторантите (чийто професионализъм по тези места е забележителен) вече са усвоили и български изречения. В скоби казано - за разлика от по-рано, вече се срещат и много румънци, а техните автомобили са също част от задръстванията по българските пътища.

Bulgarien Griechenland Stau an der Grenze

Огромни задръствания се образуваха на граничен пункт Маказа

На връщане...

На връщане от Парга по магистралата „Егнатия” в последния ден от дългия български уикенд човек вече не се чувства самотен, както бе по-рано, когато тировете бяха единственото забележимо българско авто-присъствие.

Около Солун, където потоците на прибиращите се българи се смесват, човек има усещането, че вече си е в България - гръцките автомобили са по-малко от българските. Малко по-нататък на крайпътно кафене с бензиностанция всички автомобили са с българска регистрация, а единствените гърци са продавачите.

По пътя към границата се движи огромен поток от български коли, всички спазват правилата (включително ограниченията на скоростта), няма никакви задръствания. После, когато същият този поток влезе в България, се започва - още на входа на Сандански опашката вече пълзи. Същото, без видими причини, се повтаря многократно и по-нататък. А след Благоевград движението направо спира - 45 минути за някакви си 2-3 километра. (Пет часа по-късно в пряко включване по телевизията от това място виждам, че задръстването изглежда по същия начин).

Тук вече новини няма, картинката е добре позната. Хитреци се опитват да изпреварят опашката в нарушение на правилника и така бъркотията става още по-голяма. А когато движението се отпуши, започват изпреварвания, от които ти настръхва косата. Човек остава с усещането, че немалка част от участниците в движението са просто малоумни, а шофирането на определени марки и модели автомобили се възприема едва ли не като диагноза.

Със или без задръствания едно е сигурно - догодина българите в Парга, Лефкада и наоколо ще са още повече, въпреки голямото разстояние. Отишлите веднъж дотам все по-трудно и все по-рядко ще се сещат за българското море. Не само заради уникалната природна красота на йонийското крайбрежие. Но това е друга тема.

Реклама