Бъркат ли се Русия и Турция в българската политика? | Новини и анализи от България | DW | 19.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Бъркат ли се Русия и Турция в българската политика?

Повечето хора биха отговорили на този въпрос с "разбира се". Но заради превземането на българските институции верният отговор звучи по-скоро така: "Не се бърка само този, който не е поискал".

Коментар от Иван Бедров:

Голяма част от българите вероятно изобщо няма да мислят дълго, преди да отговорят на въпроса дали Русия и Турция се бъркат във вътрешните работи на страната. Идеята за „петата колона“ е толкова устойчива, че най-честият отговор би бил: „Да, разбира се“. Въпросът обаче се простира далеч отвъд историческите страхове и в двете посоки, както и отвъд актуалните геополитически пристрастия. Сега парламентът ще се нагърби със задачата да търси отговор на въпроса, но досегашният опит показва, че е много по-вероятно и тази тема да бъде залята с баналност и общи фрази, в резултат от което и тя ще започне да бъде възприемана като досаден шум. И никой вече няма да си задава въпроса.

Тъй като публично изказаните съмнения за пряка намеса на Русия и Турция във вътрешнополитическия живот на България вече не са никак малко, това доведе до предложението за създаване в Народното събрание на „временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и република Турция във вътрешната политика на република България". Предложението е подписано от 72-ма депутати, начело с ръководствата на ГЕРБ, БСП и ДПС. Инициативата е на Движението за права и свободи.

Защо точно сега?

Отговорът е очеваден. Защото преди седмица турското посолство потвърди, че Ахмед Доган и Делян Пеевски нямат право да влизат в страната, в резултат от което техните медии и група агенти на Държавна сигурност подеха мощна кампания срещу „намесата на Турция във вътрешните работи“, а двамата засегнати бяха обявени за „защитници на българските национални интереси“. Забраната бе вменена на отстранения бивш председател на ДПС Лютви Местан, който - според същите говорители - „прави новата партия на Анкара в България“. Видно е, че ДПС сега търси институция, която да изрече същите опорни точки. Една парламентарна комисия с неясен мандат и още по-неясни правомощия е идеалният избор. Още по-видно е, че ГЕРБ и БСП нямат нищо против да участват в тази постановка. А за да изглежда начинанието балансирано, е добавена и Русия.

Замисълът е комисията да работи два месеца и да „изиска информация от МВР, външно министерство и специалните служби", но не се предвижда да излезе с някакъв документ накрая. Това нищо-не-правене дойде и в отговор на призива на Радан Кънев да се проверят “връзките на Ахмед Доган и Делян Пеевски с Русия и на Лютви Местан с Турция". Само че евентуални такива връзки се разследват от специалните служби, а парламентът може само да обсъжда данни, придобити от тези служби, но не и сам да си ги набавя. А темата определено заслужава по-сериозен подход.

Механизмите на влияние

Изтичането на информация за забраната на Доган и Пеевски да влизат в Турция оказва силно влияние върху българския политически живот. А ако се окажат верни и непотвърдените към момента информации за разширяване на кръга на санкционираните кадри на ДПС, намесата ще стане още по-видима. И това няма как да не се отрази негативно на подкрепата за партията. Въпросът тук е: защо Турция „удря“ ДПС? А отговорът гласи: „Защото има с какво“. Когато политическата дейност отдавна е открила път за огромна по мащабите си икономическа дейност, когато тя се разпростира извън границите на страната, когато имената ти се споменават в доклади на специалните служби за контрабанда и когато очевидно не знаеш кога да спреш, ставаш уязвим. Ако турската държава наистина има козове срещу определени политико-бизнес играчи, тя вече даде знак, че може и да ги използва. Сигналът очевидно е получен, защото на фона на истеричната медийна реакция не последва абсолютно никаква позиция на ДПС. Нито декларация, нито официално писмо до Турция, нито искане до българското правителство за изясняване на случая. Когато сам си се направил уязвим, тогава сам си подарил лостовете за влияние на някого другиго. В случая на една съседна държава, която ако поиска, ще те притисне. Защото има с какво.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Вторият механизъм за проникване на влияние е чрез превземане на институциите. В България това явно не е трудно, след като самите политици и магистрати използват изрази като „Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“, както и „Те службите са си на ДПС“. След като прокуратурата може да изиграе роля в срутването на КТБ, след като НАП може да не забелязва необяснимото богатство на едни хора, след като в държавната енергетика се разказват легенди за изчезващи документи, до един свързани с изграждането на интерконекторни връзки, които да намалят зависимостта от „Газпром“, проникването на нелегитимен интерес не изглежда трудно. Преди две години дори бе доказано, че дъщерна фирма на „Газпром“ е написала законопроект, който двама депутати от БСП внесоха в българския парламент. И дори няма нужда примерите да стигат до изцяло подчинената на Москва дейност на „Атака“.

Проблемът е, че когато са „пробити“, институциите могат да бъдат превземани на парче, временно или за по-дълго от всеки, който ги поиска. Това е вторият видим механизъм за проникване. В комбинация с криминализацията на сериозна част от т.нар. политически елит и съответно неговата уязвимост, това отваря широко вратата за външно влияние. Външно не само като държава, но и външно в смисъла на чуждо за интереса на българските граждани. Днес ще е някоя мафиотска структура, утре ще са Русия или Турция, вдругиден може и марсианците да опитат. Защото отговорът на въпроса от заглавието е следният: Не се бърка само този, който не е поискал.

Подобно съдържание