Българското Съединение: мисия невъзможна | Новини и анализи от България | DW | 04.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българското Съединение: мисия невъзможна

Пълним буркани - и пълним живота си с глупости. В навечерието на празниците Мирела Иванова страда от дефицита на интелигентност и задружност в едно апатично и нервно българско общество.

Човек понякога без да ще подслушва разговори, които не би искал да чуе. Докато чакам една своя студентка на пейка в двора на Софийския университет, неволно се вслушвам в диалога на двете хигиенистки, отдъхващи в съседство с мен. Обсъждат сензационните новини, научени от жълтата преса – какво казал един дълголетник на 145 години, кой ВИП на какви сватби и погребения бил. Дори спорят – едната го чела еди къде си и нямало начин тия да лъжат, другата обаче не им вярва, защото се информирала много надлежно от вестник незнам си кой си. „Ще го изчета и аз, събрала съм си цяла купчина за празниците“ обяснява първата.

Пълним буркани - и пълним живота си с глупости

Ами да, септември е надупчен като швейцарско сирене от множество празнични дни. Хем е рано за делови живот, хем няма истински новини. А затихващият летен сезон се източва с какви ли не медийни и общи обговаряния: сензации, слухове, догадки, псевдостатистики… И най-вече: тържествени патетики за 6 и 22 септември, които рядко се докосват до смисъла на научените български исторически уроци. Зе ненаучените да не говорим.

Мирела Иванова

Мирела Иванова

Най-баналната и дежурна за сезона псевдостатистика пресмята колко българи ще почиват през празничните дни в България и колко - в чужбина, колко лева на ден (и на член от семейството) излиза едната и колко - другата дестинация. Никой обаче не си дава труда да проучи колко българи няма да почиват никъде, колко от непочиващите ще затварят буркани със зимнина, колко ще четат купчини с жълта и бозава преса и колко откровено и трапезно ще безделничат. Това е обратната страна на медала, която лъсва после в черните хроники на празниците: катастрофи, пияни и дрогирани шофьори, Х жертви и У ранени… А отчаянието и тъгата, безмислието и демотивацията се преговарят и въртят като перпетуум мобиле, поддържа се нивото на самоокайване и се уплътняват негативните черти в манталитета на българите: непукизъм, обругаване, апатия.

В този коктейл не може без политика. Или: тайнственият кандидат.

В дните без особени новини (или по-точно - с обичайните лоши новини, които най-често сами произвеждаме), все пак не може да мине без политически „взривове“ в нашенското битие, пренатегнато от политизираност дори по празниците. Предизборната ситуация го благоприятства, предразполага го и нерешимото засега уравнение с тайнствения кандидат на ГЕРБ. Ожесточават се тролските атаки, форумите преливат от пусто в празно, хейтърски дъвки се разтягат на килограм. Масло в огъня наливат и едностранчиви проучвания като това за най-обичаните и най-мразените български политици. Ей, хора, емоцията на избирателите несъмнено е важна, но при избора определящ би трябвало да бъде разумът! Човек се чуди как ще настъпи 6 септември, как ще се съединим днес...

Вероятно някой ще ми възрази, че почивните и празнични дни са за разтоварване – при това кой както го разбира. Напълно съгласна съм. Всъщност моята тлееща съпротива е срещу друго – срещу глупостта, с която до пренасищане изпълнихме и делниците, и празниците, и думите, и живота си.

Редакцията препоръчва

Реклама