1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: dapd

Българското камъче

27 февруари 2012

Че българите са апатичен народ, е констатация, която напоследък се спъва в две нови явления. Въпросът е дали това леко спъване се дължи на камъче, което изритваш от пътя, или на камъче, способно да обърне каруцата.

https://p.dw.com/p/14AXE

Коментар на Татяна Ваксберг:

Благодарение на шистовия газ и на АСТА днес знаем за българското общество малко повече, отколкото преди няколко месеца. Доскоро регистрирахме тотална апатия при нарушаването на права и отнемането на свободи. Днес тази констатация леко се спъва в два последователни протеста срещу различни посегателства. Въпросът е дали това леко спъване се дължи на камъче, което изритваш от пътя или на камъче, способно да обърне каруцата. Отговорът на този въпрос не е никак очевиден, но за втората хипотеза все пак има отворено място. А доскоро нямаше.

Скритият потенциал на бунта

Протестите на 2012 нямат нищо от това, което досега е придавало сериозност на всеки протест: те не са масови като онези през 90-те, не са партийно организирани и не излъчват лидери. Имат и допълнителния минус да са нетрайни във времето - първият протест срещу приемането на АСТА успя да мобилизира няколко хиляди, но следващият провокира участието на стотина.

Кой знае защо обаче при толкова много недостатъци и двата протеста бяха съзнателно дискредитирани и омаловажавани в различни политически кръгове. Протестът срещу шистовия газ беше обявен включително и за руска шпионска акция, а протестът срещу АСТА беше представен като зов за незаконно сваляне на филми, защитени от авторското право. Това политическо усилие за злепоставяне и на двете прояви заслужава най-малкото един въпрос: да не би в тези малобройни, неорганизирани и неоглавени от никого протести да се крие истински потенциал?

Acta-Demonstration in München
"Оставете ни свободни в пространството, което обитаваме!"Снимка: dapd

Да, крие се. Само че той не е в самите протести, а в каузите, които стоят в основата и на двата. И в двата случая се защитаваха права и свободи, но и в двата случая за тях се твърдеше обратното: че преди 20 години българите са искали свобода и права, днес обаче са регресирали дотам да искат просто защитено лично пространство в интернет и чиста природа.

Непроменената същност на желанията ни

В действителност обаче и преди, и сега много хора казват едно и също нещо - оставете ни свободни в пространството, което обитаваме. Променила се е само представата за пространство, което следва да бъде пазено, но не и същността на желанията. Вчера е било важно да се построи свободна цяла държава, днес държавата е екранът на компютъра.

В случая с шистовия газ нещата се усложняват от политическите последици и от недоказаната основателност на тревогата, само че от това не се променя същността на протеста: в основата му все така е отстояването на правото на живот.

Колкото до това, че тези протести не излъчват някакви запомнящи се лидери, нито оформят партии, точно това е и най-впечатляващият им сигнал. Те просто предупреждават наличните партии, че има посегателства, които няма да минат или поне няма да минат без последици.

Автор: Т. Ваксберг, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Рухнала сграда в Турция

Защо земетресението в Турция и Сирия е толкова опустошително

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница