Българското историческо лутане | Новини и анализи от България | DW | 14.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българското историческо лутане

От края на комунизма е минал почти четвърт век, а все още е трудно да се говори за него. Разбираме го по учебниците по история - много от тях ни карат да се питаме дали комунизмът в България изобщо го е имало.

Част от учебниците по история бяха актуализирани миналата година, но макар текстовете да бяха пренаписани, прецизирани и дори разширени, обемът надали може да се определи като достатъчен.

В учебника за 10 клас, който разглежда периода от Първата Световна война до днес, на българския комунизъм е отделен един урок. Първата половина от този урок описва 12-годишен период – от 9 септември 1944 до Априлския пленум през 1956 г. Втората половина от урока покрива следващите 33 години – до падането на режима през ноември 1989 г.

Времето, което учебникът отделя на комунистическия период, може да се определи като оскъдно, но в действителност това е огромна стъпка напред. Съвсем доскоро в учебника липсваше изобщо текст, посветен на периода 1944-1989 г. - сякаш това са години, които страната просто е прескочила.

Какво включва най-новата история?

Специалистите нямат единно мнение по въпроса кога трябва да свърши един учебник по най-нова история. Повечето твърдят, че историята трябва да описва само напълно завършили събития, но бившият министър на образованието Веселин Методиев се обявява за още по-консервативен. Пред в. „Дневник“ той казва, че един „историк не може да анализира събития преди своето раждане, защото иначе е участник“. Според него историците имат спорове дори за събития, протекли през 1918 г., а какво да говорим за след това.

Според неговия колега Сергей Игнатов, който стоеше начело на министерството в мандата на Бойко Борисов, нещата стоят точно обратното – децата трябва да получават максимално актуализирана информация. Според него това трябва да включва и събития, протекли буквално миналата година.

Fotograf Nikola Mihov Forget Your Past - Communist Era Monuments in Bulgaria

45 години безвремие?

На фона на този теоретичен спор, ето как е описан българският комунизъм в новия учебник на издателство „Просвета“ - един от четирите одобрени от МОН. Събитието 9 септември 1944 е определено като държавен преврат, посочва се, че през 1947 година „е сложен край“ на „политическия плурализъм“ и че се извършва сталинизация на политическия режим.

Оскъдни уроци

Най-кратко се споменава най-необяснимия и до днес исторически факт, цитиран от Стефан Куртоа в „Черната книга на комунизма“ – че в България са изградени най-много лагери на глава от населението спрямо всички останали източноевропейски страни. В учебника това е споменато в половин изречение – казва се, че в страната има сталински тип „лагери и физическо изтребление“.

Ако ученикът погледне съответния урок, посветен на сталинизацията на СССР, той би разбрал малко повече за лагерите – в този текст се употребяват думи като „репресии“, „изтребление“ и „терор“, споменава се, макар и бегло, ГУЛАГ и се подчертава, че „вярата в Сталин е толкова дълбоко вкоренена, че мнозина от жертвите на репресиите са убедени, че вождът не знае истината, и загиват с неговото име на уста“.

Може би това е начинът, по който е било преодоляно дълбокото разделение в българското общество по отношение на комунистическия период в България – като се акцентира върху безспорни за историците събития в други страни, които са заложили модела на българското развитие след 1944 г.

Автор: Т. Ваксберг/ Редактор: Б. Рачева

Редакцията препоръчва

Реклама