1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българският съд като ядосания горски

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев3 август 2011

В титаничната борба между кабинета и "Лукойл" изведнъж се намеси съдът. Същият онзи съд, който се тресе от всякакъв вид скандали и който през юни понесе поредната плесница от ЕК. Какво подсказва решението на съда сега?

https://p.dw.com/p/129qz
Какво подсказва съдът?Снимка: fotolia

Коментар на Георги Папакочев:

Административният съд отвърна на удара на кабинета срещу „Лукойл” почти светкавично, спирайки предварителното решение на митниците да отнемат лиценза на рафинерията за производство и складиране на горива, с ясното съзнание, че изпълнителната власт в лицето на шефа на митниците Танов ще обжалва решението, а същинското дело дали лицензът на рафинерията е прекратен законно или не, ще се гледа в края на месеца. Така съдът на практика подсказа на правителството няколко неща.

Logo Lukoil mit Mond in Moskau
Сагата "Лукойл" продължава...Снимка: AP

Например, че последната дума за изхода на започналата война ще има съдебната власт. Че дали и как се спазват законите ще определя не друг, а именно съдът. Че каквото и да внушават някои министри, магистратите по определение са независими. Че „дърпането на опашката” на облечените със законова власт хора в тоги може понякога да забавлява политиците и жълтите медии, но подобно занимание едва ли е продуктивно както за самите „веселяци”, така и за държавата.

Топчето пукна!

На изненаданата от удара срещу „Лукойл” проправителствена пропаганда й беше нужно време, за да влезе във верния тон и набере съответните обороти. Но бързо след първоначалното объркване дали не става въпрос за игрички между бизнес-приятели, при това изчислени така, че да бъдат следени само отдалеч от протягащата се по плажовете опозиция, конфликтът беше дефиниран: започнала е титанична борба на премиера Борисов и неговия кабинет срещу най-богатата компания с руски интереси, управлявана от съвсем доскорошен негов приятел и упражняваща практически монополно положение в производството и пазара на течни горива. А съюзници на правителството във величавата битка за спазване на законите са всички местни партии, в това число и от левицата, като слова на подкрепа се чуха дори от белокаменна Москва! Играе се ва банк, отстъпление няма да има, победата е наша и...

Криво седи – право съди

...внезапно се появява съдът. Същият онзи съд, който понесе поредната плесница по врата в най-новия мониторингов доклад на ЕК през юни и който вече години се тресе от всякакъв вид скандали. Същата онази институция, която е неизменна мишена на горчивия вербален патос на вътрешния министър, а нерядко и на самия министър-председател, една от видовете власт, която българските депутати вече второ десетилетие все реформират, попълват кадрово, усъвършенстват, величаят, като в същото време неуморно подменят нейните правомощия с поредните закони, актове, правилници и какво ли още не!

Symbolbild Benzinpreise Öl
А българинът наивно чака цената на бензина да паднеСнимка: AP

В резултат на което България наскоро се оказа почти на дъното сред 66 държави според авторитетен американски индекс за върховенството на закона, а коментари около констатирания срив посочиха, че правителството често се усещало над въпросното върховенство.

Game over

Ако използваме веселата алегория на популярен виц от 40-те години на миналия век, ролята на горския, прогонил от планината шумно стрелящите се едни други партизани и стражари, и този път ще изиграе съдът. Просто така е в демократичните общества! В коя своя национална или международна инстанция или от какъв вид - едва ли има значение. А щетите около пукотевиците за горивата на „Лукойл” отново ще бъдат платени от българския данъкоплатец. Същият, който наивно чака цените на бензините да паднат, докато те все хвърчат монополно нагоре.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми