Българският Северозапад е по-зле и от Майот | Новини и анализи от Европа | DW | 31.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Българският Северозапад е по-зле и от Майот

Икономически най-слабият регион в ЕС се намира в България, а най-силният - в Лондон. Разликата между българския Северозапад и центъра на Лондон се измерва с цели 550 процента. Ето и други показателни цифри:

Разликите в икономическите възможности на отделните региони в ЕС все още са огромни. Ако вземем като 100% средния БВП в ЕС, тези разлики варират между 29% и 580%, съобщи тази седмица Евростат. Икономически най-слабият регион се намира в България, а най-силният - в Централен Лондон. Тази част от столицата на Великобритания произвежда на глава от населението БВП от 580% спрямо средния в ЕС. Следват Люксембург с 264%, Хамбург с 206% и Брюксел с 205%.

Българският Северозападен регион е на последно място по БВП на глава от населението - с едва 29% спрямо средното в ЕС. Малко по-добре е френският отвъдморски департамент Майот близо до Мадагаскар, където се произвеждат 32% БВП спрямо средния в ЕС. Този среден БВП възлиза на 28 900 евро на глава от населението. Общо 19 региона в ЕС са с показатели под половината от това средно ниво, като повечето от тях се намират в България, Румъния, Полша и Унгария.

Ефектът от изтичането на мозъци

От Евростат съобщават още, че важна роля за БВП играят огромните потоци хора, които пътуват до работни места в икономически силните региони. Така тези силни региони стават още по-мощни, докато слабите региони, откъдето бяга работната сила, се оказват ощетени.

Редакцията препоръчва

За силните и слабите икономики в ЕС става дума и в статия на Едмунд Щойбер, бивш баварски премиер, а понастоящем ръководител на работната група за снижаване на бюрокрацията в ЕС. В „Хъфингтън Пост” Щойбер коментира идеята за „Европа на различните скорости” и дава пример със социалната политика, която, според него, много трудно може да се уеднакви:

„Социалните различия в Европа са много големи. В Германия например през 2014 година държавата е изразходвала със социална цел по 10 500 евро на глава от населението, докато в България и Румъния сумата възлиза едва на 1 100 евро. Ако решим да вдигнем социалните разходи на България до равнището на германските, това ще ни струва цели 68 милиарда евро! При това тук става дума за страна с едва 7,3 милиона души население.

"Може да се стигне до разцепление на Европа"

Тоест, ако „ядрена Европа”, в която влизат икономически най-силните държави, реши да интегрира ЕС и в социалната област, поставяйки високи социални стандарти, може да се стигне до разцепление на Европа, тъй като редица държави в „периферията” изобщо не могат да си позволят такива стандарти. Тези по-бедни държави с пълно право ще се почувстват изоставени и ще настояват на свой ред за изравняване на социалните облаги - например чрез въвеждане на общоевропейски помощи за безработни. Ако се стигне дотам, Германия ще попадне под силен натиск да отделя пари за изравнителни плащания за по-бедните страни с цел уеднаквяване на социалните стандарти. Тоест, ако ЕС вземе решение за единна социална политика, това всъщност ще означава узаконяване на такива изравнителни плащания. А за Германия подобно нещо е неприемливо.

В края на април Европейската комисия ще внесе за дебати документ за социалното измерение на Европа. Комисията трябва да подходи много внимателно към въпроса и да не застрашава единството на ЕС чрез нереалистични предложения за обща социална политика. Защото в момента има достатъчно други предизвикателства”, предупреждава Щойбер.