Българският кризисен синдром | Новини и анализи от България | DW | 07.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българският кризисен синдром

По повод изборите в България две чужди медии припомнят скандала с КТБ и сложните обвързаности между политика, банки и олигарси. Тези обвързаности те определят и като неовладяния болен проблем на страната.

В интервю за ФАЦ българският президент Росен Плевнелиев дава оценка за нечистите машинации на КТБ. Сривът на банката е ярък пример за всичко, което в България не функционира, отбелязва по този повод изданието. "КТБ съществуваше благодарение на тясната обвързаност между политика, олигарси и банки, а не на последно място и с медийните концерни", обобщава Плевнелиев случая, разкрил пределно ясно недостатъците на правовата държава в България. Буквално пред очите на централната банка години наред КТБ е отпускала съмнителни кредити на фирми, притежавани от мажоритарния ѝ собственик. "Доколкото разбирам от официалните изявления на БНБ и прокуратурата, собственикът на КТБ Цветан Василев се е самообслужвал в банката, използвайки я за собствени инвестиции в други фирми", казва държавният глава.

По непрозрачен начин КТБ е отпускала кредити без гаранции не само на фирми на Василев, но и на свързани с нея влиятелни хора. Кои са тези хора, какви услуги в замяна са правили те и дали някога ще бъдат изправени на съд е въпрос, който хората в България вече седмици наред си задават, посочва германското издание.

"Политическа" банка

Bulgarien Tsvetan Vassilev

Цветан Василев

Според българския държавен глава, КТБ е "политическа банка", успяла да се издигне до четвъртия най-голям кредитен институт в България единствено благодарение на връзките си с властимащите. В нея са били прехвърлени над 80 на сто от парите на държавата - властите, министерствата и държавните фирми са били инструктирани да оперират единствено чрез тази банка и да държат парите си в нея. Тази практика започва в края на 90-те години и продължава при управлението на няколко кабинета, включително този на Симеон Сакскобургготски и последвалото го коалиционно правителство на социалистите. Плевнелиев признава, че и при управлявалата от 2009 да 2013 година партия ГЕРБ една голяма част от държавните финанси са продължили да бъдат в КТБ. Плевнелиев нарича това обвързване на управлението на ГЕРБ с банката на Цветан Василев "непряко".

Тази практика е прекратена от служебното правителство на Марин Райков. Оттогава министерствата и държавните компании отново могат да държат парите си в повече от една банка. Но щетите вече са нанесени. Още не се знае точно колко ще струва този скандал на българския данъкоплатец, при положение че измежду 250-те хиляди клиенти на КТБ е имало и общини (например Бургас), държавни енергоснабдителни компании и фирми от военнопромишления комплекс на страната. Българските медии твърдят, че са застрашени 80 хиляди работни места.

По-нататък президентът Росен Плевнелиев се спира и на някои "очевидни пропуски" в надзора върху КТБ, но назовава и някои други "заподозрени": "Много медии бяха финансирани от КТБ, или може би е по-добре да попитаме: кои не бяха?", казва Плевнелиев. В тази връзка той споменава и за проблема с неясната собственост на медиите в България.

Сблъсък между олигарси

Deljan Peevski Politiker Bulgarien

Делян Пеевски

Под заглавие "България в плен на банковата криза" на скандала с КТБ се спира и швейцарското радио и телевизия SRF. През юни една от най-големите български банки беше щурмувана от клиенти, а впоследствие и затворена. Сривът ѝ е резултат от сблъсъка между двама скандално известни български олигарси - шефа на КТБ Цветан Василев и медийния магнат Делян Пеевски, който нагази дълбоко в политиката. Цитиран е преподавателят в УНСС Стоян Александров, който също потвърждава, че КТБ е раздавала кредити на свързани с мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев фирми. "Това означава, че собственици на фирми, притежаващи дялове от банката, са си самоотпускали кредити и с парите са придобивали други фирми. По този начин те са успели да изкупят повече от 10 на сто от българската икономика", посочва икономистът.

Експлозивната смес от взаимни обвинения и заплахи, включително със смърт, между двамата олигарси в крайна сметка доведе до затварянето на КТБ и поставянето ѝ под надзор. "Оттогава насам банковият надзор и БНБ мълчат - те не казват какво е действителното състояние на банката, нито колко ще струва неотложното ѝ саниране. Не е ясно дали България изобщо ще може да си позволи такова оздравяване и какво ще струва това на българската икономика, посочва още швейцарското издание.

Редакцията препоръчва

Реклама