Българският Закон за досиетата - по-модерен от германския? | Новини и анализи от Европа | DW | 07.09.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Българският Закон за досиетата - по-модерен от германския?

Германия бе първата страна, която със закон отвори архивите на ДС. Междувременно и в други страни от Централна и Източна Европа действат такива правила. А в България законът изглежда дори по-модерен от германския.

Кой как чете архивите?

Кой как чете архивите?

За разлика от Германия, в България е възможно и упълномощени лица, а не само лично заявителите, да четат в архивите на бившите тайни комунистически служби. Според българския закон до 30 дни от подаването на заявление желаещият да чете в архивите трябва да бъде информиран писмено за точния час и точното място, където ще му бъде предоставена поисканата информация.

България изпреварва Германия

Още по-интересното е, че Комисията по досиетата е длъжна да съдейства на засегнатите лица да бъдат реабилитирани. С други думи: тя трябва да се погрижи документите да не бъдат прехвърляни от служба на служба, което спестява много време и нерви на жертвите, повечето от които днес са в доста напреднала възраст. В тази връзка Комисията по досиетата издава удостоверения на жертвите на репресии, които дават правото за изплащане на обезщетение.

Vertrauliche Akten geheim Akte vertraulich Aktenordner

Достъпът до архивите е в България изглежда по-лесен

Но също и по отношение на достъпа до архивите от представители на науката и на медиите българският закон е доста по-модерен от германския, посочва в. "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". Така например всеки български гражданин може да получи достъп до архивите, ако се нуждае от въпросната информация за научни разработки или медийни публикации. Ако в предоставяните копия от архивните документи има данни за трети лица, за които заявителят няма получено разрешение за ползване, тогава тези данни се скриват чрез почерняне на текста. Преди това всеки ползвател трябва да подпише декларация за съгласие.

В Унгария пък законът е предвидил привилегирован достъп до архивите за учени и историци, а в Румъния заявителите се акредитират към Комисията по досиетата и получават копия от документите без почернени текстове. Те обаче се ангажират да пазят в тайна личните данни на трети лица и в този смисъл биват преследвани от закона за защита на личната информация.

По-обстойни са проверките само в Полша

Друга разлика с германския закон се състои в това, че в България на задължителна проверка за принадлежност към бившите служби на ДС и Разузнавателното управление на Българската армия подлежат кандидатите за изборни длъжности. На такива проверки се подлагат също и членовете на ръководствата на работодателските и профсъюзните организации, на националните спортни съюзи, шефовете на полицията и армията, както и водещите журналисти в държавните и частните медии.

По-обстойни са проверките само в Полша, където за принадлежност към бившите структури на ДС се проверяват дори адвокатите. Що се отнася до последиците от проверките, в България с това се занимава специална парламентарна комисия, чиито решения обаче могат да бъдат атакувани пред съда. Друга разлика с Германия се състои в това, че резултатите от проверките в България се оповестяват публично - на сайта на Комисията по досиетата.

Редакцията препоръчва

Реклама