Българските упражнения по „Пряка демокрация” | Новини и анализи от България | DW | 23.01.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българските упражнения по „Пряка демокрация”

Месец след подписването в София на споразумението за петролопровода „Бургас-Александруполис”, гражданите на Бургас предстои да участвуват в местен референдум по въпроса дали одобряват изграждането на това съоръжение.

default

Георги Папакочев се спира върху поредния парадокс на днешната българска демокрация:

Още в средата на миналата година общинския съвет на Бургас прегърна идеята за допитване на населението по изключително спорния въпрос за руско-българо-гръцкия нефтопровод. След дълги разправии беше решено първият, макар и местен, референдум в България след приемането на прословутата тодорживкова Конституция от 1971 година, да бъде произведен на 17 февруари.

За организирането на този рядък за българина израз на пряката демокрация, бургаските общинари гласуваха 60 хиляди лева, плюс други 10 хиляди за 20-дневна разяснителна кампания. Разрешено беше в допитването да участват и чужденци, които живеят на територията на града, за да може да се чуе и техният отговор на въпроса дали одобряват изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис, с трасе на тръбопровода и инсталации на територията на Община Бургас. Ако над половината от избирателите на общината кажат „да” или „не” на 17-ти февруари, резултатите от референдума, според местните власти, щяли да бъдат валидни.

Едва ли може да се оспорва изключителната „чувствителност” на темата за

Türkei Referendum

Безсмислен ли е референдумът?

нефтената тръба за бургазлии.

Според привържениците на проекта таксите, които се очаква да влязат в пристанище Бургас щяли да се увеличат с над 200 на сто, което щяло да даде възможности за развитие на пристанищната инфраструктура на цялото българско крайбрежие, както и да се искат компенсации от ЕК за покриване на рисковете от евентуални нефтени разливи. Противниците на идеята смятат, че от трасето за пренос на петрол няма никакви практически ползи за Бургас и България, то ще бъде изградено заради мултинационални бизнесинтереси, дирижирани от руски нефтени олигарси и което е най-важното – при авария на тръбата и достигане на замърсяването до брега ще бъдат причинени огромни екологични поражения, които освен върху околната среда ще имат пагубно въздействие и върху туризма.

Независимо от всички „за” или „против”, февруарското

упражнение по „пряка демокрация”

на бургазлии вот една страна е безнадеждно закъсняло, и от друга е напълно безмислено.

Както е известно междуправителственото споразумение за нефтопровода „Бургас – Александруполис” беше подписано на 18

Jahresrückblick 2007 November Jahresrückblick Schwarzes Meer

Пре евентуална авария, ще бъдат причинени огромни екологични поражения

януари в София под зорките погледи на руския президент Путин и българския му колега Първанов без не само местното, но и цялото българско население да бъде информирано за подробностите на сделката, да не говорим за липсата на официална оценка на екологичния риск.

От друга страна каквото и да решат гражданите на Бургас, то няма да има задължителен характер нито за местната власт в морския град, нито за правителството, което вече подписа договора за петролопровода. По закон в България референдумите не са със задължителен характер за никого.

Така древната мъдрост, цитирана през 12-век от Уилям от Малмсбъри, че „Гласът народен е глас Божи”, в съвременния български вариант придобива палавата фолклорна поука „Като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша?”

Редакцията препоръчва