Българските роми - изкупителна жертва в пандемията

"Общество, което цени многообразието и осигурява еднакви шансове, не може да толерира дискриминацията и изключването", пише в коментар за ДВ германският депутат Бернд Фабрициус по повод Международния ден на ромите 8-и април, който се отбелязва от 1990-а година насам. Депутатът е убеден, че "общата, засилена борба с антициганизма" е от ключово значение. "Активното участие и включването са възможни само, ако в обществото е гарантиран освободен от предразсъдъци подход и няма място за антициганизъм".

Така е на думи, но как е на практика? Как се отрази пандемията върху възможностите на ромите за включване и интеграция в обществото? В навечерието на Международния ден на ромите "Франкфуртер Рундшау" разказва за проблемите и предразсъдъците, с които те се сблъскват в България в условията на пандемия.

Недоверието и страхът нарастват

Още преди година, когато в България бяха регистрирани първите случаи на коронавирус, медиите в страната започнаха да се разпространяват информацията, че ромите не спазват никакви противоепидемични мерки и разпространяват вируса. В столичния квартал "Факултета" полицаите поставиха пропускателни пунктове. Тяхната цел - да "пазят" българите от разпространението на вируса, припомня "Франкфуртер Рундшау". "Това беше лъжа", разказва Кевин, който живее в квартала. "Тук във "Факултета" не е имало огнище на пандемията."

Слуховете, че опасният вирус се разпространява от ромския квартал, е увеличил още повече недоверието и страховете на живеещите там. "Това е тайна", отговаря Кевин на въпроса кой в квартала е болен. "Хората тук се опасяват, че съседите ще започнат да ги избягват, ако признаят, че са заразен."

Много останаха без работа, много се прибраха от чужбина

38-годишната Силвана също страда от пандемията. Преди няколко месеци тя губи работата си като чистачка. Преди това е печелила около 300 лева на месец. "До момента правителството не ни е дало и лев", казва жената. Двете ѝ големи деца - Кирко и Севда, са се върнали от Кипър, защото са загубили работата си там. Много ромски семейства са се увеличили по време на пандемията, тъй като работещите в чужбина са се върнали. В същото време доходите им рязко са спаднали и те са потънали в дългове.

Радослав Стоянов от Българския хелзинкски комитет обяснява, че много работодатели само търсят неофициални начини да освободят служителите си. "А много роми работят в сивия сектор, например в ресторантьорството, и така и така не получават никаква подкрепа", допълва Стоянов.

20-годишният Петър работел в строителството, но също бил съкратен заради пандемията. Той е единственият в квартала, който носи маска, и предупреждава, че вирусът е "много опасен". Баба му един ден просто не можела да диша. "Когато обаче извикаме тук спешна помощ, това често отнема много време. Само полицията пристига моментално във "Факултета", разказва мъжът.

"Всичко ми липсва - приятелите, учителите, уроците"

Около 60 процента от ромските деца учат в училища, в които има само роми. Феноменът е резултат от това, че когато ромско дете бъде записано в друго училище, българските родители много често преместват своите деца от въпросното учебно заведение. В момента тези момичета и момчета учат вкъщи.

"Всичко ми липсва - приятелите, учителите, уроците", разказва 13-годишният Сливен. "Интернет връзката във "Факултета" постоянно се разпада", оплаква се момчето пред германския вестник. Докато в България всеки човек разполага със средно 23 квадратни метра жилищна площ, при ромите те са едва 11. Затова и за ромските деца е трудно да се концентрират и да си обособят място, на което да учат. Освен това много от ромите нямат компютри. Сливен например учи на смартфона си и трябва да прекара между 8 и 14 часа, взрян в малкия екран на устройството. Той мечтае някой ден да стане полицай.