Българските онлайн схватки | Новини и анализи от България | DW | 24.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българските онлайн схватки

Кой създава конфронтацията в българското интернет пространство? Могат ли троловете да моделират общественото мнение? Георги Папакочев разговаря по темата с младите медийни изследователи Николета Даскалова и Илия Вълков.

Ако често цитираната фраза на Наполеон, че "четири вестника са по-опасни от хиляда байонета" бъде съотнесена към епохата на интернет, то предупреждението на великия французин би следвало да има много по-сериозна сила. Само няколко ловки сайта, умножени през социалните мрежи, са в състояние да предизвикат пропагандно-манипулативен ефект, подобен на ограничен ядрен удар.

В редовното си изследване за миналата година експертите от фондация "Медийна демокрация" констатират, че българските онлайн медии се "утвърждават все повече като един от основните генератори на информация и интерпретация на политическия живот в България и усилията за тяхното овладяване стават все повече и по-видими". От друга страна, размишлявайки върху променените от интернет обичайни медии, в интервю за печата политологът Иван Кръстев отбеляза иронично: "Най-просто казано, обещанието на интернет беше за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация".

Механизмите на манипулацията

Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация" потвърждава, че в българското интернет пространство съществуват центрове за манипулиране на общественото мнение. Развивани много активно около парламентарните избори през 2013-та, тези звена се занимават, например, със създаването на подобия на новинарски сайтове с привлекателен дизайн, като напълно се премълчава кой стои зад въпросния сайт. Целта е да се "влезе под кожата" на гражданите през социалните мрежи, за да може генерираните манипулативни послания да бъдат размножавани, препращани и споделяни от самите тях като потребители.

Експертът от Асоциацията на европейските журналисти - България Илия Вълков допълва, че въпросните центрове не са официални, а по-скоро са съставени от по-големите партии, които формират младежки екипи със задачата да пишат и лансират в интернет теми, да образуват форумни групи, да се конфронтират с други подобни образувания. "Всяка партия има определени лица, които отговарят за този ресор. БСП притежава солидна интернет формация за противодействие, а тази на ГЕРБ дори се нарича "Щит", пояснява Вълков.

Bulgarien Facebook Seite Debatte zur Europawahl

В българското интернет пространство съществуват всякакви инициативи

Казваме Украйна, разбираме Русия

Наблюдения върху онлайн изданията на печатни и електронни медии сочат, че макар кампанията за евроизборите да се е развивала активно на фона на събитията в Украйна, обект на коментарите определено е била Русия. Според Николета Даскалова това е проличало както от изразяваните позиции на различни политически представители, така и от интернет медиите чрез начина, по който те са рамкирали и поднасяли информацията. "Едната насока на посланията - про- и антируското отношение - е рязко очертана и високата степен на пристрастност в едната или другата посока е съвсем отчетлива. Неутралният тон е по-скоро запазена марка за по-качествените медии. Другата насока обхваща цялата конфигурация "ЕС - Украйна - Русия" чрез плановете за газопровода "Южен поток" и българската енергийна политика като цяло. При нея също се наблюдават ясни пристрастия в различна степен", констатира изследователката от фондация "Медийна демокрация".

Интернет и протестните вълни

Илия Вълков отчита и още нещо - вълнообразния характер на кампаниите, организирани чрез интернет и социалните мрежи. Според него протестните вълни са се зародили първо по екологични теми през лятото на 2012, затишието от зимата на 2013-та е било последвано от нова вълна - по повод цените на тока и парното, а след паузата по време на управлението на служебния кабинет, скандалът с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС е породил истинско протестно цунами в цялата страна. "Сега вълната отново е пикова, наблюдава се сериозно наелектризиране на атмосферата в социалните мрежи и причината са не само европейските избори, но и събитията в Украйна, които разделят интернет аудиторията на русофили и русофоби, на еврофили и еврофоби", посочва експертът.

Политикът като "трол"

Любопитни са опитите автентичният глас на гражданите да се изземе не само от страна на платените форумци в интернет, но и от самите политици. Николета Даскалова отбелязва активната употреба в тяхната онлайн риторика на етикети, послания, позовавания, ключови думи, лозунги, циркулирали по време на протестите през миналото лято. "Забелязваме, че политиците не само разчитат на своите анонимни помагачи в интернет, но и самите те се превръщат в своеобразни "тролове", които приватизират гласа на хората и го прекрояват по свой модел, използувайки т.нар. популистки подход", отбелязва Даскалова.

Delyan Peevski Abgeordneter aus Bulgarien

Скандалното назначение на Пеевски за шеф на ДАНС породи истинско цунами в социалните мрежи

От своя страна Илия Вълков е убеден, че "троленето" в интернет не оказва сериозно влияние върху нагласите на един или друг читател или потребител на фейсбук. "Със своето поведение троловете сами отблъскват участниците в дискусиите. Те се разпознават, имат постоянно провокативно поведение и съм сигурен, че повечето читатели в интернет и то там, където виреят тролове, не формират мнението си от техните постинги", отбелязва Вълков.

Затворените интернет общества

Като свободно медийно пространство интернет е и място за изразяването на модерни антисистемни позиции. Доколко защитниците на подобни позиции - младите и убедени антиглобалисти, успяват да привлекат интереса на българската интернет публика? Николета Даскалова казва, че става въпрос за затворени микрообщества, които трудно могат да постигнат широка подкрепа и да влезат в диалог със застъпниците на други каузи. Техните зони съществуват, но те са по-скоро маргинални, в което няма нищо лошо, констатира тя.

Илия Вълков също смята, че антисистемните групи често са затворени в интернет и там обсъждат само помежду си своите идеи и действия, които могат да бъдат и опасни. "През 2013 се роди група, представляваща крайно крило на протестиращите, която впоследствие се обособи като самостоятелно течение. Тъкмо тези хора призоваваха по време на миналогодишните протести към изстъпления, насилие, радикални действия, дори хвърляне на коктейли "Молотов" срещу обществени сгради", припомня изследователят от Асоциацията на европейските журналисти - България.

Редакцията препоръчва

Реклама