Българските медии в огледалото | Новини и анализи от България | DW | 28.01.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българските медии в огледалото

ЕП до НС: "В България има цензура, медиите са истинска пародия, убиваща смисъла на самата професия". Какво се случва с българските медии? То симптом ли е или вече е станало диагноза, пита Георги Папакочев.

default

България заема актуалното 80-то място в скалата на медийната свобода

В последно време българската медийна среда е подложена на особено критични оценки и сериозни удари. В доклада си за 2011 година авторитетната организация „Репортери без граници” класира България по свобода на медиите в самата опашка на европейските държави, като нейното 80-то място се дели със Сърбия, Чили и Парагвай, а на последните три места в списъка са Туркменистан, Северна Корея и Еритрея.

В изследване от края на миналата година на „Асоциацията на европейските журналисти – България”, половината от 113-те анкетирани местни журналисти дават еднозначно лоша оценка за свободата на словото в страната. Тези дни в отворено писмо до медийната гилдия и с копие до Народното събрание, български депутат в ЕП посочва:

Symbolbild Medien unter Druck von Investoren

Зависима преса

„В България вие не сте свободни, словото ви е цензурирано, а медийната среда е превърната в пародия, която не само резили страната пред света, но убива и смисъла на собствената ви професия, дискредитирайки я с всеки изминал ден в очите на потребителите”. Евродепутатът вече е запознал с писмото си зам.-председателката на ЕК по цифровите технологии Нели Крус. Какво всъщност се случва с българските медии? То все още симптом ли е, или вече се е превърнало в диагноза?

„Бият Паниковски!”

Според доц. д-р Орлин Спасов, ръководител на фондация „Медийна демокрация”, за съжаление по-скоро може да се говори за диагноза. През последните няколко години съществува трайна тенденция на „сриването” на страната в престижната глобална класация на „Репортери без граници”. Но онова, което прави особено впечатление в доклада за миналата година е, че българските журналисти продължават да бъдат заплашвани и дори умишлено нападани за своите разследвания. Най-застрашени са онези от тях, които се занимават с проблемите на корупцията и организираната престъпност. Доц. Спасов смята обаче, че по-големият проблем се съдържа в идентифицираната в доклада криза на плурализма на медиите. Вижда се, че алтернативността в критичните гласове все по-често се чува откъм медии, които са периферни, намират се встрани от медийната публичност и естествено в Интернет.

Ремонт на пътища или на медии?

Symbolbild Medien Presse Abhängigkeit

Зависим от пресата

От своя страна доц. Георги Лозанов, председател на Съвета за електронни медии припомня старите си предупреждения, че ако не бъде направена по-сериозна структурна промяна на официалната публичност, което трябва да мине през Закон за медиите, страната ще продължи да се срива в подобни класации. Много е тъжно, че го докарахме дотук, констатира медийният експерт и допуска, че няма къде вече по-ниско да се падне. Според него отдавна е трябвало да бъдат приети решения, свързани с прозрачността на капиталите в медиите, с праговете на медийната концентрация, нужен е бил анализ на капиталите, които носят след себе си зависимости, например. Необходима е цялостна реконструкция на средата, защото когато тази среда не може да гарантира независимост на журналистиката, тогава отделните журналистически поведения започват да губят важност. А това пречи, на базата на персоналното поведение на един или друг журналист той да защитава свободата на словото. Според доц. Лозанов страната е влязла в такава фаза и това налага медиите да станат приоритет в нормативното мислене и въобще на публичния дебат.

Конците на медийната кукла

Доц. Орлин Спасов открива друг показателен акцент в класацията на „Репортери без граници” - факта, че дори страна като Унгария, изключително критикувана за промените в своето медийно законодателство, позволяващи на управляващите да имат контрол върху медиите, е много по-напред в класацията от България. Според него това означава, че „не-свободата” в местни условия не е резултат толкова от регулацията, колкото от използването на други неофициални канали за въздействие върху българските медии. Въпреки, че вече доста се говори и пише за това какви са тези канали, те продължават да действат твърде успешно.

Убийствената жълтения

Symbolbild Medienfreiheit

Медии колкото щеш, по-важното е какви

Председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов съзира нещо още по-опасно: медиите в страната се превръщат в проблем за обществото. Заради конкурентни стратегии, дори заради кризата, която създава модели за самосъхранение, представата за медиите въобще много силно се измества към жълтите медии. Това е цялостна тенденция в прехода, но сега в масовата представа нормални и жълти медии започнаха да съвпадат. Тенденцията се свързва с появата на нови издания, нови тв-канали и радиостанции. Да, жълтата журналистика понякога поставя важни теми, но няма авторитет и по този начин медиите по условие губят своята авторитетност, твърди доц. Лозанов.

Следи ли някой за свободата на словото в България или оценки се чакат единствено отвън? Според председателя на СЕМ доц.Георги Лозанов свободата на словото сама по себе си се мери най-добре извън страната, защото вътре винаги има повече или по-малко стремеж за оцеляване. Но не бива да се забравя, предупреждава експертът, че външните оценки стъпват върху анонимни анкети с български журналисти и в крайна сметка външната оценка се оказва начинът, по който местната журналистика гледа сама на себе си в момента.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама