Българска сестра в Италия: ″Постоянно сме с пациентите, не ги оставяме сами″ | Новини и анализи от Европа | DW | 06.04.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Българска сестра в Италия: "Постоянно сме с пациентите, не ги оставяме сами"

"Болните от коронавирус не са изолирани от нас. Ако някой иска да докосне ръката ти, разбира се, че ще я подадеш, за да го успокоиш", казва медицинската сестра Йорданка Александрова, която работи близо до Бергамо.

Йорданка Александрова живее в Италия от 12 години. Работи като медицинска сестра в град Сериате в отделение по нефрология и хемодиализа. 25-хилядното градче се намира в Ломбардия, на около четири километра от Бергамо. Ломбардия се превърна в епицентър на заразата в Италия. Над осем хиляди са жертвите на коронавирус там.

Има ли случаи на коронавирус в отделението, в което работиш?

Ние сме малко отделение с десет легла. Осем от тях са заети от пациенти с положителни проби за коронавирус. Първият случай при нас беше констатиран на 21 февруари. Взехме мерки веднага.

Налага ли ви се да връщате пациенти поради липса на свободни легла?

Засега не се налага. Тези, които се лекуват вкъщи, са с добри показатели. Ние приемаме пациентите, които са в по-тежко състояние.

Как се предпазваш, разполагате ли с необходимата екипировка?

Да, разполагаме с маски, престилки, ръкавици и дезинфектанти. Засега всички колеги сме здрави, няма положителни проби за коронавирус сред нас. Затова и работим по график с редовните си смени.

Как преминава един ден в тези условия?

Доста странно. Не можеш да излизаш навън, единствено до магазина. Полицията упражнява контрол. Не мога да свикна с това спокойствие и тишина в моя квартал. Толкова е нетипично. Никакво движение не се чува. Иначе аз ходя пеша до работата си и нямам проблеми, защото живея много близо до болницата. Но колеги разказват, че ги спират и трябва да показват служебните си карти, за да продължат пътуването си.

Как общувате с пациентите с Ковид-19?

Те са задължени да носят маска постоянно, дори и да са с кислородна маска, отгоре им слагаме предпазна медицинска маска. Но не са изолирани от нас. Ако някой пациент иска да те хване за ръката, разбира се, че ще го направиш. И ще му кажеш няколко думички, за да го успокоиш. Ние сме постоянно с тях, не ги оставяме сами. Те са нашите пациенти. Всеки един болен на диализа е идвал при нас в болницата, познаваме се от години. Те са като семейство за нас.

Имахте ли смъртни случаи?

Да, за нас това е много тежко. Основно възрастни пациенти, но имахме и един пациент, който почина на 47 години. Когато го приехме първия път, той беше с отрицателна проба. След 4-5 дни го приехме отново и втората му проба беше положителна. Той беше на диализа, нямаше други съпътстващи заболявания.

Запазват ли надежда хората - чува ли се музика от балконите?

При нас няма музика. Ломбардия е най-тежко засегнатия регион и хората са твърде тъжни, за да пеят. Но сме оптимисти. Всичко се свежда до психическата нагласа. Хората вярват, че нещата ще се оправят. Вече беше предложено всички рестрикции да продължат до 1 май. Явно те дават някакъв резултат.

Какъв съвет би отправила към България на база на опита си в Италия?

Тук в началото имаше хора, които въпреки забраните ходеха да тичат, да карат колело. Това вече се случва много рядко. Като гледам Българска телевизия и следя интернет пространството, в България като че ли хората недоволстват, че трябва да стоят вкъщи. Това е най-важното нещо в момента. Да стоят вкъщи и да бъдат изолирани.

******

Вижте и това видео на ДВ:


Вижте видеото 17:55

Да си болногледач в Германия: заплати, условия, проблеми

 

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание

Реклама