Българска и европейска идентичност | Новини и анализи от България | DW | 30.03.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българска и европейска идентичност

«Европейска и национална идентичност в контекста на новата Конституция за Европа» – беше темата на състоялата се снощи в Червената къща в София дискусия в рамките на проект «1000 дискусии за Европа» - поредица от публични обсъждания, които се осъществяват с финансовата помощ на Европейската комисия.

Двата флага в Министерския съвет

Двата флага в Министерския съвет

Дебатът, организиран от Центъра за либерални стратегии предложи възможности за противопоставяне, съпоставяне и равнопоставяне на две гледни точки - Европа като проект и Европа като представа. Именно така биха могли да бъдат очертани съвпаденията и разминаванията, между политическото измерение на разширяването на Евросъюза и неговия отглас сред различни хора от населението.

Резултат на исторически предпоставки, на смело интелектуално визионерство и на прагматичен градеж, днес Европа е на път да преодолее един безпрецедентен символен праг – да прекрачи отвъд ревниво пазените различия на култури, традиции, идентичности и практики към общата територия на споделените ценности и отговорности.

Как да функционира и диша този много сложен организъм е посочено в Европейската конституция. Вярно е, договорът или «наръчника за въвеждане в експлоатация на Европейската идея» – ако приемем подобно шеговито обобщение, е «разказан» по доста неразбираем за обикновения човек начин, но това не би могло да бъде другояче. Всеки правен текст е обременен от сложния синтаксис на професионалния жаргон.

Европейската конституция не прави изключение. Това е едно от обясненията за паралелното съществуване на множество Европи в съзнанието на хората, в зависимост от това кой как чете този текст и кой какви лични впечатления има от срещата с другия – Европа на бизнесмените, Европа на дипломатите, Европа на юристите, Европа на гражданите…. Опитът да бъдат сравнявани тези впечатления позволява да се получи много интересна информация от анкетираните, която дава представа както за тяхната самооценка, така и за очакванията им, свързани със самото обединение.

Един от централните въпроси – както сочи и темата на дебата е «Що е европейска идентичност» .

Първата реакция, когато се заговори у нас за европейска идентичност, например, е реакция на досада: стига с тази тема! Това твърдение обикновено бива подкрепено с тезата: ние винаги сме били в Европа – и географски, и културно, така че нищо няма да се промени след приемането ни в Евросъюза. Когато нивото на разговора стане по-конкретно, обаче, същите хора, започват да съобщават, че ние сме на светлинни години от Европейския съюз. Дългият списък на аргументите започва задължително с разликите в стандарта на живот и минава през чистотата по улиците, състоянието на обществените тоалетни, корупцията и човешките права.

Независимо от традиционното критично отношение към себе си, запитаните българи в доста по-голяма степен от анкетираните граждани на западните демокрации припознават европейската идентичност като ценност, на която са носители.

В този смисъл трябва да признаем, че са прави анализаторите, които твърдят, че активният агент на историческия процес на европейското обединение – колкото и парадоксално да звучи, не са основоположниците на Евросъюза, а държавите от Централна и Югоизточна Европа – или така наречената Нова Европа, към която принадлежи и България.