Българската църква ближе раните си | Новини и анализи от България | DW | 24.08.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Българската църква ближе раните си

Разколът в Българската православна църква, започнал след края на комунизма, продължава и днес да тлее на бавен огън. Но това далеч не е единствената причина за сушата в българската православна духовност.

БПЦ - застой и суша

БПЦ - застой и суша

Българската православна църква се стабилизира, но за подем все още не може да се говори. За това има много причини, както исторически, така и актуални - се казва в анализ на германската католическа агенция КНА:

След края на комунизма в българското православие настъпи разкол. Българската църква беше единствената в Източна Европа, която бе така силно разтърсена от политическия обрат, че под въпрос се оказа единството й. В опозиция на патриарх Максим, под лозунга "Вън слугите на комунизма!", бе въздигнат контрапатриархът Пимен, а "Светият синод" беше контриран от един алтернативен синод.

В Румъния подобно развитие бе избягнато в последния момент. В Украйна схизматичната "Киевска патриаршия" не беше вътрешно развитие, а бе насочена срещу господството на Руската православна църква. По подобен начин се развиха нещата и в Молдова. В България обаче църковният разкол се проточи чак до 2002, а и днес продължава да тлее на бавен огън.

Sitzung im bulgarischen Parlament

Патриарх Максим

Религия и политика

През юли 97-годишният Максим, междувременно отново безспорен глава на православните българи, чества 40-годишнината от въздигането си като патриарх. В ежедневната работа той се обляга на шестима помощници, но важните решения продължава да взима сам. Така например той забрани на членовете на клира да се кандидатират на предстоящите общински избори - една широко разпространена практика през първите посткомунистически години.

От "алтернативната църква" не остана почти нищо. С изключение на София, където тъкмо градската управа подклаждаше схизмата, предавайки на "алтернативните" черкви и други институции. След помирителния събор от 1998 някои от покаялите се свещеници-бунтари в провинцията бяха ръкоположени като редовни митрополити. По този начин много от алтернативните общности се завърнаха в лоното на официалната църква. Останалото бе свършено с една полицейска акция през 2004. На базата на един нов закон за религията, прокаран от тогавашния премиер Сакскобургготски, алтернативните бяха изхвърлени от 40 черкви и повече от 200 манастира, сгради и парцели.

Почти нищо ново не се забелязва из българските манастири. Историческите обители в Рила, Бачково и Рожен оставят същото музейно впечатление, както по времето на комунизма. В Рилския манастир идват поне много богомолци, докато игумен Борис Добрев стои самотен в Бачково, а в двора на изписания с великолепни стенописи Роженски манастир се мярка само един-единствен престарял монах.

Раните остават отворени

Weihnachten in Bulgarien

Малцина са онези, които търсят "вътрешния път"

Обяснение за последното може да се търси вероятно във факта, че Роженският манастир бе база на разколния патриах Пимен. Ала за сушата в българското монашество има по-дълбоки причини от враждебността на комунистическия режим или вездесъщия днес секуларизъм. Духовното обновление на православието чрез мистицизъм през 18 и 19 век подминава единствено България. Докато от Молдавия Паисий Величковски прогласява "вътрешния път", българският монах Паисий Хилендарски зове към национално възраждане; за него духовните ценности остават на заден план.

На тях залага днес енергично поне малкият Руенски манастир. Осмина монаси и още толкова послушници се стремят да съживят традиционната православна духовност, включително и с модерни средства: те поддържат единственото църковно радио в цяла България. Руен обаче е един от твърде малкото примери за подем в българското православие. За съжаление е вярно онова, което ни каза във Варна отец Василий Шаган: "Българската църква все още ближе раните си, които й нанесоха комунизмът и псевдодемократите в наше време."

Редакцията препоръчва

Реклама