Българската сиромашия | Новини и анализи от България | DW | 08.09.2010
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Българската сиромашия

Голямо европейско изследване констатира наскоро, че по бедност на населението България заема трето място след Латвия и Румъния. Защо 20 години след промените страната не може да се отлепи от дъното на своята сиромашия?

Бедността - българският порок

Бедността - българският порок

Гледна точка на Георги Папакочев:

Ако има някаква „червена нишка”, която да преминава през най-новата история на България, това е бедността. Тежкото икономическо наследството на Османското владичество незначително се компенсира в периода на двете Световни войни, като основни характеристики на по-голямата част от българското население си остават мизерията и недоимъкът.

Armut in Polen

Немотията убива

В рекапитулацията на 45-годишната власт на комунистите се оказаха 11 милиарда долара външен, 26 милиарда лева вътрешен дълг, милиард и половина долара дългове на фалирали „братски” държави от Близкия изток и Африка, източени финансово държавни предприятия, съсипано селско стопанство, похарчени спестявания на гражданите, неконтролируем лев, изкуствено подържани чрез дотации цени и инфлация, която никога не е била отчитана официално.

Бедност до гушата

Днес над милион и половина българи от намаляващото 7-милионно население на страната съществуват на прага на официалната бедност, която според Икономическия и социален съвет е около 100 евро на месец. Близо 25 на сто от българите живеят под въпросния праг, като немотията сред безработните продължава да нараства главоломно. Според експерти недоимъкът в страната има и етнически характер - над 75 на сто от най-бедните са роми.

Някога един поет беше нарекъл България „земя, като човешка длан”. 20 години след промените „дланта” на едни от най-бедните европейци продължава да е протегната за милостиня по европейските улици и по света. Като най-малката причина за това положение е глобалната икономическа и финансова криза.

Статистиката сочи, че от години наред българите свиват все повече потреблението си. Както пролича покрай споровете, свързани с новите стандарти за хранителните стоки, хората купуват по-малко или по-евтини, но некачествени продукти. Намаляват разходите си за облекло и обувки, за поддържане и обзавеждане на жилището, за транспорт. Над половин милион са т. нар. ”работещи бедни”, които са със замразени, забавени и драстично намалени работни заплати в държавния и частен сектор.

Symbolbild Betteln Bettler Gabe

Кой е виновен за недоимъка?

Да дрънкаш канчето за дребни...

И още: емиграционните нагласи на младите се засилват, нараства броят на възрастни хора, които предпочитат да сложат край на живота си пред перспективата да гладуват и мръзнат. Наскоро медиите съобщиха за разтърсваща постъпка на 85-годишен старец, който тайно погребал своя син-инвалид, за да оцелее някак с неговата пенсия.

На кого следва да се сърди българинът за масовата си и постоянна сиромашия? На историческото наследство, на своите управници, за които чинно ходи да гласува, на често отсъстващата държава или на олигарсите, зад които се крият престъпността и корупцията? А може би на самия себе си?

Смислен отговор, засега, засегнатите не са си дали. Едно от възможните обяснения е, че безрадостното статукво задоволява местните европейци и те не са охотни да го променят. Дали наистина е така? Вероятно европейските партньори на страната вече са си отговорили и на този въпрос. С повдигане на веждата...

Автор: Георги Папакочев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва