Българската празнична спекула с празни приказки | Новини и анализи от България | DW | 11.04.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Българската празнична спекула с празни приказки

След като многословната българска борба с цените на горивата отмина безславно и безрезултатно, вниманието бързо бе отклонено към въпроса колко трябва да струва агнешкото, пише в коментара си Ясен Бояджиев:

Ден година храни?

Ден година храни?

Наближава Великден и държавни чиновници и медии в един глас започнаха традиционното вайкане за цените на „традиционните продукти, които хората консумират по това време”. Както става всеки път и с рибата по Никулден, свинското по Коледа и цветята за осми март. Сега на мушката са кръвопийците производители и търговци на агнешкото, козунаците, яйцата и дори на боите за яйца.

На принципа „ден година храни” те „спекулативно” и „нереално” вдигали цените. Което било ненормално, защото точно по това време тези продукти трябвало всъщност не да поскъпват, а да поевтиняват.

Kammkotelett am Stück

Нереални ли са цените?

Кое всъщност е нормално?

Истината е обаче, че логиката на нещата е точно наобратно. В празничната ситуация поскъпването, доколкото и ако въобще го има, може да е грозно и неприятно, но няма нищо по-нормално от него. То е проява на естествения пазарен закон за търсенето и предлагането, описан теоретично и графично преди повече от век, действал благополучно, разбира се, и много преди това.

Когато търсенето на една стока се повишава рязко и драстично, както е например с агнешкото по Великден, нормално е цените да проявяват склонност към повишаване. Дали и доколко ще се повишат зависи от степента, в която предлагането балансира или превишава търсенето, и, разбира се, от финансовите възможности на потребителите. Защото една цена е „реална” само, когато има готови да я платят.

И обратно – когато търсенето намалее, цените спадат. Като при агнешкото, чието предлагане значително превишава силно намаляващото през останалата част на годината търсене.

Ползите от "спекулата"

Още по-красноречив е примерът с боята за яйца, от който ясно се вижда, че принципът „ден година храни” не е ненормален и осъдителен, а съвсем логичен.

Също като така наречената „спекула”. В икономическия език така всъщност се нарича естественият стремеж, с колкото се може по-малко усилия да произведеш и да продадеш колкото се може повече, на колкото се може по-висока цена, за да спечелиш колкото се може повече. На този стремеж се крепи цялото развитие, все по-богатото разнообразие от стоки и услуги, потреблението и доходите на всички ни.

Впрочем, въпреки голямото вайкане, напоследък не се забелязва кой знае какво поскъпване по празниците. И това не е защото, да кажем, земеделският министър усилено наблюдава цените и им бае. А защото, слава богу, има достатъчно голямо предлагане. И, разбира се, защото финансовите възможности на потребителите напоследък са донякъде ограничени.

Средство за отклоняване на вниманието

Begriff der Krise Ration

Предпразничен популизъм

Проблем с поскъпването може да възникне само, ако производителят на, да кажем, яйца е единствен, както е например при горивата. Или ако има дефицит на яйца. Което често пъти е едно и също. За да не става това, държавата трябва да поддържа отворен и конкурентен пазар и да следи всички да спазват правилата. Такава е единствената й присъща функция. А не, за да се хареса на избирателите, да разпространява популистки заблуди, които традиционно най-добре се харчат по празници.

За разлика от пазарната, политическата празнична спекула с празни приказки е вредна. Защото подвежда и отклонява вниманието. Така че, взрян в стотинките, да не забележиш как се канят да измамят с милиарди.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев

Редакцията препоръчва