Българската позиция разгневи Либия - статия от Нойе Цюрхер Цайтунг | Новини и анализи от България | DW | 30.07.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българската позиция разгневи Либия - статия от Нойе Цюрхер Цайтунг

Суматохата около освобождаването на сестрите е добре дошла за президента Първанов след разкритията за връзките му с комунистическите тайни служби

Либийското правителство подложи на остра критика освобождаването на българските медицински сестри и заплаши с правни последствия. Междувременно в София официалните власти се стремят към максимална сдържаност – след като на пресконференция в събота либийският министър-председател Али Хамуди и външният министър Шалгам изразиха гнева си по повод помилването. Те подчертаха, че българският президент няма право да отменя присъдата на един либийски съд, същевременно изтъкнаха, че Джамахирията няма никакъв принос – дори и с един единствен динар – към обезщетенията в размер на 460 млн долара за семействата на заразените деца. Плащанията са били гарантирани от Катар, част от средствата са предоставени от Чехия и Словакия. По думите на Хамуди последният транш е бил получен в деня на освобождаването.

На базата на тези изявления позицията на либийското правителство е еднозначна. Триполи настоява за придържането към присъдата и споразуменията, в името на доверието към държавата. По същите причини Либия оспорва, че от своя страна е платила каквито и да било обезщетения, тъй като това би свидетелствало за признаването на вина. За либийските власти на предно място остава проблемът как да обясни на собствените си граждани слабостите в системата на здравеопазването, респективно – избухването на епидемията от спин. Затова и до последно ще бъде отстоявана стратегията за прехвърлянето на греховете на чужд гръб.

По-нататък Нойе Цюрхер Цайтунг посочва, че само часове след пресконференцията в Триполи българският външен министър Ивайло Калфин се е обявил за генерално подобряване на отношенията между София и Триполи. Поддържаната от страна на официалните власти в София сдържаност при коментарите по правната драма контрастира със съобщенията в медиите, осведомяващи подробно за обстоятелствата, в които са били поставени медиците в затвора. Една от медицинските сестри описва в детайли издевателствата, на които е била подложена в първите месеци след задържането, споменавайки и, че срещу нея са били насъсквани кучета. За тежки мъчения и използването на електрошок разказва и палестинският лекар. С повдигнатите от страна на измъчваните обвинения към тези, които чрез издевателства са ги принуждавали към признания, бе създаден прецедент за либийското правосъдие, същевременно българското правителство бе поставено в затруднение. През последните години София провежда тиха дипломация с Триполи, която бе чута действително едва тогава, когато водещи държави от Европейския съюз се заеха с усилията по освобождаването на медиците. И в момента няколкостотин български граждани работят в Либия. И заради тяхната сигурност София не може да си позволи твърде висок тон, а е загрижена повече за разбирателството. Особен талант в изкуството на тихата дипломация демонстрира българският президент Георги Първанов, едва след чието посещение в Либия през март 2005-та година се стигна до известно раздвижване на нещата. Същевременно похвалните слова през тези дни му идват много добре, точно както и цялата суматоха около освобождаването. Тъй като неотдавна стана известно, че на младини е бил вербуван за информатор от комунистическите тайни служби. В другите източноевропейски държави-членки на Европейския съюз подобно експлозивно разкритие би довело до непосредствени последствия, в България до момента не се е случило нищо.