″Българската находка е прекалено млада″ | Новини и анализи от България | DW | 06.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Българската находка е прекалено млада"

Дали откритата край Плевен плочка наистина съдържа следи от най-старата писменост в света? И означава ли това, че Европа, а не Близкият изток е люлка на човешката цивилизация? Германски езиковед оспорва тази теория.

default

Около 3300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо

„В България бяха открити следи от най-ранната писменост в света” - с такива заглавия излязоха преди няколко седмици редица международни издания. Ставаше дума за глинена плочка със знаци отпреди повече от 5000 години, открита край Плевен. Български археолози оповестиха, че това е „сензационно откритие”, което доказва наличието на така наречената „Дунавска писменост” на Балканите. Онези европейски учени, които вече от години говорят за „Дунавска цивилизация” и „Дунавска писменост”, са убедени, че тази писменост предхожда египетската и шумерската. Според тях става дума за единна цивилизация, развила се в дунавската долина и просъществувала в периода 5500 и 3500 пр. Хр. на територии, които днес се намират в Гърция, България, Сърбия, Словакия, Румъния и Хърватия. Тяхната теза съдържа и известна доза локален патриотизъм, защото обявява тъкмо Европа (а не Близкия изток) за люлка на човешката цивилизация.

Германският езиковед Ернст Каузен е скептично настроен към теорията за "Дунавската писменост”. Пред вестник „Ди Велт” той казва: „Всичко зависи от това какво разбираме под „писменост”. Ако обявим за писменост всяка система от графични символи - дори когато тя няма пряка връзка със съответния език - тогава „Дунавска писменост” наистина съществува. Аз лично бих говорил по-скоро за един интересен предшественик на истинската писменост.”

Теорията за "Винча"

Ернст Каузен припомня за артефактите, открити във Винча, предградие на Белград, около които още преди време възникна хипотезата за една неизвестна древна култура. Според него между „Винча” и „Дунавската цивилизация” има припокриване: „Учени като Владимир Попович, Мария Гимбутас и Харалд Харман обявяват символите от Винча за писменост. Тъй като тези символи са 2000 години по-стари от най-стария шумерски шрифт и от египетските йероглифи, тези учени ги смятат за най-старата писменост в света. Но повечето учени отхвърлят тази хипотеза", посочва Каузен и припомня, че писмеността трябва да е пряко свързана с езика, тоест - да изобразява думи, срички или звуци. Но знаците, открити по предметите във Винча, са едва 210 на брой. Казано опростено, в онзи ранен етап те очевидно не са изобразявали срички или звуци, а са прекалено малко на брой, за да създадат цялостна система от думи.

Въпреки това Ернст Каузен говори с голямо уважение за находките край Винча: „Това е неолитна култура, която датира от периода между 5400 и 4500 пр. Хр. и оказва влияние върху целите Балкани. Висококачествената изписана керамика от онова време е дори гланцирана, а редица глинени фигури изобразяват изправени жени с много интересни очи. Винча е от голямо значение както за Балканите, така и за развитието на цялата европейска култура.”

"Тепърва трябва да изследваме находката край Плевен"

Историците и археолозите, които поддържат версията за една цялостна „Дунавска цивилизация” от онова време, твърдят, че нейните обитатели са си служили с медни сечива, правили са домашни мебели като столове и маси, притежавали са архитектурни познания, дори са можели да строят двуетажни къщи. При тях в зачатък са съществували икономически, религиозни и социални структури. А нека не забравяме, че по онова време по-голямата част от Европа все още буквално се намира в каменната ера. Дали обаче знаците, които могат да се открият по керамичните съдове и по другите предмети от Винча, са писменост или просто украса? Според Ернст Каузен, тези рисунки са по-скоро декоративни елементи, с които всеки грънчар така да се каже „обозначава” своето произведение. За знаците, открити край Плевен, той казва:

„Това е изолирана находка отпреди около 5000 години, тоест - прекалено „млада” е, за да се смята за първата писменост в света. Освен това е твърде отдалечена във времето от "Винча". Находката в България е с по-късна датировка и спрямо първите форми на писменост от Месопотамия и Египет, а това е още един аргумент срещу твърдението, че става дума за първата писменост. Освен това тепърва трябва да се проведат изследвания в реномирани световни институти, за да се докаже, че датировката, направена от българските археолози, е коректна.”