Българската ″икономика на бедността″ | Начало | DW | 23.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Българската "икономика на бедността"

Плащане на заплати "под масата", укриване на данъци и социални осигуровки, корупция в обществените поръчки - това са част от симптомите на българската "сенчеста икономика", диагностицирани в едно ново изследване.

Сивият сектор в икономиката нараства. България е първенец по този показател в Европейския съюз, гласи един от изводите на ежегодното изследване, направено с подкрепата на софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт" и Центъра за изследване на демокрацията, за което ни информира Николай Цеков.

Всеки седми трудещ се в България посочва, че получава изцяло или част от възнаграждението си "под масата". По този начин работодателите пестят между 350 и 400 милиона лева от невнесени вноски за социално осигуряване. Загубите от неплатени данъци и измами с ДДС се изчисляват на поне 1,2 милиарда лева годишно. Толкова се губят и в резултат на корупцията при раздаването на обществени поръчки. В крайна сметка приходите в националния бюджет са два пъти по-малко в сравнение с тези в бюджета на страна като Словакия, въпреки, че тя има с два милиона души по-малко население от България.

По думите на Регине Шуберт, която ръководи софийското бюро на фондация "Фридрих Еберт", размерите на сивата икономика в България през последната година започват отново отчетливо да се увеличават: "Има пряка връзка между бедността на българските пенсионери и сивата икономика. Неплащането на осигуровки върху реалните заплати води до дефицит в бюджета на пенсионното осигуряване, което трябва да се дофинансира от бюджета. Разбира се, при това положение не е възможно възрастните хора да получават достойни пенсии. Сред бедните българи се развива специфична "икономика на бедността", твърди Регине Шуберт.

Най-сенчестите сектори

Hausbau

Строителството е сектор, в който се укриват множество пари от данъци и осигуровки

Строителството, автомонтьорските услуги, медицинското обслужване и туризмът заемат челно място по безотчетност пред данъчните власти и общественото осигуряване. Хиляди предприятия и цели сектори от българската икономика комфортно обитават тази "сива зона", благодарение на бездействието на огромен брой държавни и общински контролни органи, които явно имат интерес от корупционните практики, твърди директорът в софийският Център за изследване на демокрацията Руслан Стефанов.

Калпавото правосъдие допълня картината на безсилието пред посивяването на българската икономика. И още нещо: "Повечето български правителства проявяваха и продължават да проявяват особен нагон към мегаломански проекти, които са прекрасна хранилка и среда за грабежи, корупция и укриване на данъци", обобщава Стефанов.

Според изследвания на международни кредитни институции и на Евростат, българската "сенчеста икономика" има дял от 30-35 на сто от общата стойност на БВП. По този показател България държи един черен рекорд сред страните на Европейския съюз. В развитите страни този показател не надхвърля 15 на сто. Изводите за нарастването на сивия сектор през последната година се обосновават на данните от анкети сред трудещите се и работодателите и са подкрепени от статистиката за намаляващата събираемост на данъци и социални осигуровки.

Олигархичните структури покровителстват сивата икономика

Symbolbild Schmiergeld

Кой закриля "сенчестата икономика" ?

"Изводите в изследването на сивата икономика трябва да се разгледат с особено внимание от българското правителство на фона на нарастващото недофинансиране на обществените услуги и на липсата на пари в брой в държавата. Постоянно и отвсякъде чуваме за плащане на заплати "под масата" и за липсата на пари за социални дейности, образование и здравеопазване", казва икономическият съветник на германското посолство в София Томас Пфане.

Той обръща внимание и на друг извод от тазгодишното проучване - а именно, че олигархичните структури в българската икономика покровителстват укриването на данъци в държавата. Този факт засенчва позитивните промени в борбата срещу сивата и криминалната икономика в България, настъпили след влизането на страната в Европейския съюз под влиянието на европейския контрол.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание