Българската ″Желязна завеса″ | Новини и анализи от България | DW | 25.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Българската "Желязна завеса"

България издига нова "Желязна завеса" в Европа - по границата си с Турция. Страната е решена да не допусне нова приливна вълна през своя територия и строи усилено заграждения по южната си граница, пише в репортаж АФП.

По съветско време наблюдателниците и телените мрежи край българското село Щит са пречели на бягащите от "комунистическия рай" да преминат турската граница. 25 години по-късно е издигната нова "Желязна завеса" - пред мигрантите, идващи от Турция на път към Европа.

"Навремето беше точно обратното. Не мигранти се опитваха да влязат в България, а българи - затворници и други хора - искаха да избягат от страната", спомня си пенсионерът Иван Петков от Щит.

Нова "Желязна завеса"

Телената ограда е част от мерките, предприети от България, за недопускане на нов коридор през България, след като беше затворен тъй нареченият западнобалкански маршрут на бежанците. България започна да изгражда стената по границата си с Турция в края на 2013 г., когато напливът от мигранти на турската граница се засили. Сега по укреплението се работи с ускорени темпове - след като през 2014 бяха завършени първите 30 километра от съоръжението, днес то вече е дълго 95 км и е охранявано от български и турски граничари. Прокаран е и път за военни автомобили и патрулни коли.

"На месец издигаме средно по шест километра ограждение", е цитиран да казва кметът на Хасково Станислав Дечев. Целта е до юли оградата да покрие половината от дължината на 260-километровата граница с Турция.

По време на Студената война от 1945 до 1989 г., когато България е управлявана от комунистически режим и е "сателит" на Москва, турците бяха "враг". Много хора, не само българи, а и от ГДР, Чехословакия и други страни от източния лагер, са се опитвали да избягат през България в Турция. И много са били убити при опит за преминаване на границата, а други продължават да се смятат за безследно изчезнали.

"При всяко докосване до телената мрежа от човек или животно се задействаше алармен сигнал", спомня си пожелал да остане анонимен граничен полицай, който е охранявал границата и по комунистическо време. "Оградата беше разположена на стотина метра от границата. Който успееше да се прехвърли през нея, мислеше, че е стигнал в Гърция или Турция. Но обикновено беше залавян от граничната охрана". Местните хора са били задължени да докладват на властите за бегълците, а днешната ситуация не е много по-различна.

Stacheldrahtzaun an der Grenze zwischen Türkei und Bulgarien

До това лято защитното съоръжение трябва да покрие половината от границата с Турция

Дотук в България не са влезли огромни маси от бежанци и мигранти, нито пък се очаква това да се случи, след като тъй нареченият западнобалкански маршрут беше затворен, и след като ЕС и Турция сключиха споразумение. Обвиненията на правозащитници, че България се отнася лошо с 30-те хиляди мигранти на своя територия, оказва възпиращ ефект. Освен това пътят по-нататък към Румъния и Унгария също е много труден.

"Няма да стреляме, но ще връщаме обратно"

"Различни сайтове препоръчват на бежанците да избягват България", казва българският експерт Владимир Чуков. Българското правителство и бездруго не им дава никакъв шанс - то засилва охраната по границите си, изпраща допълнителни сили на границите си с Турция, Гърция и Македония и засилва контрола в Черно море.

Понастоящем българската гранична охрана на турската граница разполага с 2000 патрулни полицаи с кучета. През февруари българският парламент разшири пълномощията на граничната полиция. През последните седмици на границата с Гърция и Македония бяха проведени военни учения с хеликоптери и бронирана техника, което представлява демонстрация на сила и предупреждение към кандидат-мигрантите. "Ние няма да стреляме по бежанците, но ще ги спираме и връщаме обратно", уверява премиерът Бойко Борисов.