Българската есен и Арабската пролет си приличат поразително | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.05.2011
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Българската есен и Арабската пролет си приличат поразително

Българската 1989 донесе промените, за които голяма част от българите бяха жадували десетилетия наред. Но стигна ли се въобще до промени? Или старият елит продължи да дърпа конците? Този въпрос си задават сега и в Тунис.

Всичко започна от Тунис

Всичко започна от Тунис

Четири месеца след народното въстание в Тунис, довело до свалянето от власт на президента Бен Али и последвалото му бягство, страната изглежда затънала в дълбока криза. Стотици недоволни тунизийци са се събрали пред сградата на правосъдното министерство в столицата Тунис. По лицата им е изписан гняв. Скандират лозунги, изразяващи това, което чувстват повечето тунизийци.

Юристът Чокри Бенайса казва: "Ние се намираме в дълбока криза. Революцията се провали, полицията отново показва рогата си. Връщаме се към насилието и към диктатурата." Друг демонстрант допълва: "Нищо не се е променило. В министерствата и администрацията са същите хора, които преди това работеха с президента Бен Али."

NO FLASH Unruhen Libyen Tunesien

Къде ли се бавят промените?

След еуфорията - отрезвяване

Четири месеца след свалянето на Бен Али много тунизийци изглеждат отрезнели. Те се опасяват, че революцията им изтича през пръстите, изплъзва се, и че представители на стария апарат отново ще застанат на кормилото. Само на пръв поглед промените изглеждат дълбоки - сред тях са забраната на казионната партия и на тайната й полиция, свободата на пресата, създаването на около 60 нови партии. Защото никой не знае каква роля играят в новите условия старите кадри. Има опасения, че те отново дърпат конците в Тунис.

В страната цари несигурност, за което много допринасят и медиите, твърди главната редакторка на вестник "Ла пресе Тунизий" Фозия Меци: "Цари информационен хаос. Фактите не се проверяват, тиражира се всичко, вкл. спонтанно изречените неща, липсва професионализъм. Проблемите се задълбочават и от липсата на диалогичност на правителството. Така се поддържа една атмосфера на страх, която подхранва гнева и насилието."

В тази обстановка на несигурност хората се страхуват за бъдещето си и се връщат към различните форми на протест. В страната отново се провеждат демонстрации. Икономиката е съсипана - само през първото тримесечие износът на страната е спаднал с 26%, чуждите инвестиции на практика са спрели, хиляди заети в така важния за страната туристически бранш са заплашени да загубят работното си място.

Proteste in Tunis

Наелектризиран устрем

Провал в Тунис проваля всички

От това могат да спечелят ислямистите, които при управлението на Бен Али бяха забранени. За разлика от повечето новосформирани партии, Ислямската партия изглежда единна, а посланията й звучат доста умерено. Мнозина смятат, че ислямистите имат добри шансове да спечелят предстоящите през юли избори. Едно е ясно: както и да приключи този демократичен експеримент в Тунис, той ще има символичен характер за революциите в целия арабски свят, казва Ралф Мелцер от бюрото в Тунис на германската фондация "Фридрих Еберт":

"Ако Тунис се провали въпреки добрите си предпоставки, въпреки сравнително образованото си население и широката средна класа, това ще изпрати силно негативен сигнал към страните от целия регион. Тогава трудно бихме могли да си представим последиците от всичко това."

Автор: М. Дуге, Е. Лилов

Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама