1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Българската битка, в която всички са победители

15 август 2011

Случаят с отнетия лиценз на "Лукойл" започна с гръм и трясък, но приключи тихомълком. Титаничната битка между правителството и компанията-гигант свърши без нито една жертва – и двете страни излязоха като победители.

https://p.dw.com/p/12GVZ
На победителите - честито!Снимка: fotolia/Maik Blume

Коментар на Ясен Бояджиев:

Някои определиха станалото като предизборен театър, други – като налагане на законността. Може и да не е театър, но само две седмици след началото си титаничната битка между правителството и най-голямата компания в страната приключи с успех – и двете страни излизат от нея като победители. При това без да падне нито една „жертва”, без да се промени каквото и да било и без да се налага законността.

Сякаш нищо не е било

А всичко започна с гръм, трясък и драматични пози, с тревожни репортажи за връхлитащата ни криза и гордо усещане за саможертва в името на държавността. Премиерът дори заплашително посъветва компанията „да не тръгва на война с държавата”.

Symbolbild Hand reichen Hände reichen Einigkeit Zusammenhalt
Една несъстояла се войнаСнимка: Fotolia/freehandz

Напрежението хубаво се понапомпа, но преди заради липса на горива да е затворила поне една бензиностанция, или да е отменен поне един полет и, разбира се, точно преди обявилата се за „законопослушна” компания да успее да спре поне една своя инсталация, се намеси съдът. С похвална, но рядко виждана бързина, на две инстанции, той изцяло и безрезервно застана на страната на компанията. Напрежението тутакси спадна и всичко си продължи по старому, сякаш нищо не е било.

Загадка с много неизвестни

Премиерът и неговите подчинени мъдро отбелязват, че „в правовите държави решенията на съда не се коментират, а се изпълняват”. В случая обаче решението се оказа доста спорно и объркващо за самите юристи. А какво остава за непосветените в тънкостите на правната казуистика.

За здравия разум, например, си остава загадка как в една правова държава е възможно някой повече от година напълно съзнателно да работи в нарушение на закона без да си мръдне пръста, за да се съобрази с него, след което, вместо санкция да получи разрешение да продължи да го прави. Освен това какво да си мисли човек, когато самият съд черно на бяло го убеждава, че нарушението на закона не застрашава „важни държавни и обществени интереси”, докато спазването му би причинило „значителна и трудно поправима вреда”.

Ни лук ял, ни лук мирисал

Ако все пак оставим съмненията настрана и приемем, че решението на съда е юридически напълно правилно, силно впечатление прави изключителната му практическа своевременност и целесъобразност. То оставя рафинерията да си работи, докато въпросът за лиценза й бъде решен по същество.

Logo Lukoil mit Mond in Moskau
Всичко си остава по старомуСнимка: AP

Първото заседание на първата съдебна инстанция по този въпрос е насрочено за 31 август. Практиката показва, че оттам нататък, за да се стигне до крайното решение на втората инстанция, ще са нужни месеци, а може би и година. Колкото трябва, за да се приведе компанията в съответствие със закона.

Така вицепремиерът и министър на финансите се оказа напълно прав, като каза, че от този случай „всички печелят”. Компанията получи възможността за неопределено време необезпокоявано да продължи да работи, както си иска. А правителството – да твърди, че безкомпромисно „налага държавността”, въпреки дребната подробност, че законът така и не се оказа „еднакъв за всички”. За което пък налице си е стандартното оправдание – съдът.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Bulgarien | Anton Hekimjan
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница