България, Унгария, Полша: опасни ли са китайските инвестиции в Източна Европа? | Новини и анализи по международни теми | DW | 19.08.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

България, Унгария, Полша: опасни ли са китайските инвестиции в Източна Европа?

Едва под 1% от преките чуждестранни инвестиции в България идват от Китай. Като цяло китайските инвестиции в Източна Европа са толкова нищожни, че не представляват заплаха за ЕС, смятат едни. Но други виждат голям риск.

По-агресивно настроените наблюдатели смятат, че китайските чужди инвестиции са по дефиниция корумпиращи - че оказват корозивно влияние върху по-малки държави, в които демокрацията и пазарната икономика съществуват само на думи, като например държавите по източната периферия на Европейския съюз. Не всички обаче са на мнение, че китайските инвестиции крият заплаха. Източноевропейските страни членки на ЕС се намират на кръстопът по отношение на политиката си спрямо Пекин и Брюксел.

"Тези инвестиции ще имат сериозни последствия в целия ЕС", убеден е Ерик Хонц от вашингтонския Център за международна частна инициатива (CIPE), който ръководи отдела за изследователска дейност, свързана с корозивния капитал.

Корозивният капитал: Пакост или лакомство?

Понятието "корозивен капитал" е въведено от CIPE. То се отнася до външни капиталовложения, при които липсва прозрачност, отчетност и пазарна ориентация. "Най-често те произхождат от авторитарни режими като Китай или Русия и използват слабости в управлението, за да влияят на политиката в страните получатели", каза пред Дойче Веле Матей Сималчик, директор на Централния европейски институт за азиатски изследвания (CEIAS) в Братислава.

В Словакия и Чехия например Пекин е успял да установи значителни връзки с местни олигарси, които преследват свои финансови интереси в Китай. Затова двете държави понякога биват окачествявани като "превзети". "Същите връзки впоследствие биват използвани от Китай като инструмент за поощряването на политики, обслужващи китайски интереси", твърди Сималчик. "Партнирайки си с прослойката на олигарсите, Китай успява да влияе едновременно и на двете държави."

Унгария е благосклонна, а Полша се двоуми

Източноевропейската страна с най-висок дял китайски инвестиции е Сърбия. Директно след нея се нарежда Унгария, която планира редица бъдещи проекти, в това число и строежа на спорния университетски кампус Фудан в Будапеща.

В същото време политическият елит на Полша е разкрачен между Китай и ЕС. "От една страна, Полша бива критикувана от ЕС заради антидемократичните си залитания. От друга обаче, тя се отнася с подозрение към китайските инвестиции поради историческата си борба за независимост, подобно на Балтийските републики", пояснява Хонц.

Позицията на Полша спрямо Китай се влияе от американо-китайските отношения, тъй като Варшава обикновено действа като лоялен и предан партньор на Вашингтон.

"Само че действията на Полша може да се окажат непредвидими, ако се съди по първенството, което страната отрежда на отстояването на националните интереси и идентичност, а това може да я тласне към политики, насочени срещу нейните европейски и американски съюзници", коментира Румена Филипова, съосновател на Института за глобални анализи в България.

Все пак Полша поддържа с Китай значителни икономически връзки, особено що се отнася до железопътния транспорт, тъй като страната е ключова за транзитния превоз на китайски железопътни товари. "Нищо чудно, ако в бъдеще Китай успее да се внедри още по-солидно в страната и налее там още повече корозивен капитал", твърди Матей Сималчик.

Литва се съпротивлява

През февруари тази година Литва бойкотира срещата на върха на страните 17 + 1 (източноевропейските страни + Китай), настоявайки диалогът между ЕС и Китай да се води единствено на равнище 27 +1.

"Твърдата позиция на Литва спрямо Китай е защитима, като се има предвид несъщественият финансов и търговски обмен между двете страни", смята Филипова. "Освен това за Литва не съществува политическа и военна заплаха, тъй като страната е членка на ЕС и НАТО. Въпреки това решителната съпротива на Вилнюс впечатлява", добавя тя.

"Случаят с Литва показва, че влиянието на Китай в Централна и Източна Европа е несигурно, защото се опира само на отделни сегменти в обществото и политиката", пояснява Сималчик.

Все още не е ясно дали и доколко останалите две балтийски държави ще последват Литва. Според Сималчик, това е по-вероятно за Естония, макар че тя навярно ще го стори по по-дипломатичен начин, отколкото Литва. "Що се отнася до Латвия, измежду трите държави тя може би ще бъде най-малко критична в политиката си спрямо Китай - отчасти поради обществените настроения сред латвийците, които са от европейските народи, проявяващи по-благосклонно отношение към Китай", коментира Сималчик.

"В някакъв смисъл Литва свали маската от лицето на Китай и показа на ЕС неговия меркантилизъм и абсолютното му пренебрежение към политиката", каза в заключение Хонц.

България и Румъния

През 2018 година китайският президент Си Цзинпин издигна китайско-българските отношения до ранга на стратегическо сътрудничество, макар че упражненият от САЩ натиск по-късно накара София да промени отчасти курса си.

Все пак притокът на китайски капитали в България и Румъния е по-незначителен в сравнение с Централна Европа, като двете държави отдават приоритет на ЕС и НАТО.

"Не бих казал, че България и Румъния са засегнати в по-малка степен от корозивния китайски капитал, отколкото Чехия и Словакия - те са по-скоро засегнати по различен начин", пояснява Хонц. "Политическите елити в тези две страни като че ли по-ясно съзнават, че подобни инвестиции може да повлияят отрицателно на възможностите им да направляват политико-икономическия курс."

Румъния прие меморандум, който блокира даването на обществени инфраструктурни поръчки на фирми със седалище в страни, които нямат двустранно търговско споразумение с ЕС. През 2019 година Букурещ отстрани китайската телекомуникационна компания Huawei от участие в румънските мрежи. Беше замразено и сътрудничеството с Китай по строежа на ядрената електроцентрала Черна вода.

Не са ли преувеличени тревогите?

Проведено неотдавна изследване от Централно и източноевропейския център за азиатски изследвания (CEECAS) сочи, че властите в този регион като че ли раздуват опасността от китайското присъствие в него. Изследването също така отбелязва, че преките китайски капиталовложения в страните от този регион са в скромен размер.

Според данни на China Global Investment Tracker, през периода между 2000 и 2019 година от направените китайски инвестиции в Европа в размер на 129 милиарда долара (107 милиарда евро) само 10 милиарда се падат на Централна и Източна Европа.

Според Бейкър Макензи, обемът на преките китайски инвестиции в Европа за една година е спаднал с 6,2 милиарда долара - от 13,4 милиарда през 2019 до 7,2 милиарда през 2020 година. Данните от Унгария обаче опровергават тази тенденция. Търговският обмен между Китай и Унгария през първата половина на 2020 година е достигнал 5,35 милиарда долара, регистрирайки повишение от 9,8% в сравнение с предходната година. А общият обем на китайските капиталовложения в Унгария възлиза на 5 милиарда долара.

За сравнение, износът на България за Китай през 2020 година възлиза на 870 милиона долара, а вносът от Китай - на 1,7 милиарда. В периода между 2006 и 2020 година Китай е увеличил дяла си в общия износ на България от 0,6% на 2,7%. А преките чужди инвестиции на Китай в България са под 1% от общите чуждестранни преки инвестици в страната. През 2019 година износът на Румъния за Китай възлиза на 850 милиона долара, а вносът от Китай - на 5 милиарда. В периода между 2000 и 2019 година размерът на преките китайски инвестиции в Румъния е 1,4 милиарда.

"Опасенията ми бяха по-големи преди две години, когато китайските капиталовложения се възприемаха като чисто търговски", казва пред Дойче Веле Микаел Вийгел от Финландския институт за международни отношения. "Днес обаче Европа е наясно, че Китай използва инвестициите си, за да увеличи своето влияние и да внесе разкол в ЕС. Случаят с фирмата Huawei ни отвори очите", добавя експертът.

***
Вижте и това видео от нашия архив:

Вижте видеото 02:55

Чайнатаун в Букурещ: Провалът на един мега-проект

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание