България тъпче на място | Новини и анализи от България | DW | 25.11.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България тъпче на място

Страните, които не се страхуват от реформи, излизат бързо от криза и се развиват. България не е сред тях, което обяснява защо стандартът на живот не се повишава осезаемо. Без воля за реформи ситуацията ще се влоши и още.

Публикуваните периодично международни класации, които често минават незабелязани в новините, са всъщност много поучително четиво. Те показват ясно защо в едни страни се живее добре, а в други – не толкова. Първенците в тези класации неизменно са страните с най-високите средни доходи на човек от населението.

Повишаването на оценката по отделните показатели и изкачването в международните индекси води до реални резултати като стимулиране на предприемачеството, по-добро управление на публичната собственост, повече доверие в държавните институции, по-бързо и справедливо правораздаване, повече инвестиции, по-висок икономически растеж, по-висока заетост, по-високи доходи.

Къде сме ние?

На този фон България тъпче на място. Дори и да има някакъв напредък по отделни показатели, той е с миши стъпки, казва икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков. Институтът вече шеста година анализира мястото на България в седем ключови международни класации за условията за правене на бизнес, глобалната конкурентоспособност, възприятието за корупцията, икономическата свобода, образованието и човешкото развитие.

Тази година анализът отново показва, че дългоочакваното догонване на развитите страни в ЕС просто няма да се случи. Правим плахи опити за реформиране на една или друга система, но те обикновено са „на парче”. Ефектите са нисък стандарт на живот, емиграция и растящ натиск върху peдица публични системи - пенсионно дело, здравеопазване, образование. А при подобно развитие и перспективите за бъдещето не са розови.

Bulgarien Arbeitsmarkt

Икономиката има променени изисквания към кадрите, но тяхната квалификация остава слаба

Преди кризата от 2008 г. обяснението беше „няма нужда от реформи, защото икономиката върви”. След 2008-ма обяснението е „не можем да направим реформи, защото е криза”, казва Калоян Стайков. А в България реално нямаше финансова криза, защото банковият ни сектор е много консервативен, и кризата, която усетихме, беше основно по линия на спад в износа заради ограничаване на външните пазари и, в известна степен, заради спада в строителството.

В общи линии, това, което наблюдаваме от 2008-ма насам, е правителствата да чакат добрите времена някакси да се върнат, вместо самите те да направят нещо, за да се превърнат в двигател на възстановяването. Затова и сега, доколкото го има, това възстановяване е следствие на износа, а не на инвестициите или потреблението. Тоест, ако навън е добре и ние ще сме добре, ако навън е зле, и ние ще сме зле, отбелязва експертът.

Къде са другите?

През това време други страни, с ясен план за години напред, се развиват доста по-добре и бързо се изкачват в класациите. Което се дължи единствено и само на реформите и смелостта на техните правителства. Особено ярък е контрастът между България и страни като Латвия и Ирландия, казва Калоян Стайков. И двете - Латвия заради имотния балон, а Ирландия заради банковата си криза - бяха засегнати несравнимо по-силно от кризата.

Икономиката на Латвия, да кажем, преживя две поредни години на двуцифрен спад. Тези страни обаче успяха да се реформират бързо, бързо да се изкачат в класациите, да повишат конкурентоспособността и социалното си равнище и да излязат от кризата. Според Стайков не е валиден и аргументът, че реформаторските правителства след това биват наказвани на изборите. Където имаше реформи, включително в Латвия, Естония, Литва, Ирландия, правителствата, които ги извършиха бяха преизбрани.

Препоръките

Bulgarien Arbeitsmarkt

Ключов фактор за икономическия просперитет на страната е гарантирането на съдебна сигурност

Прегледът на представянето на България в международни класации ясно показва и какви са необходимите стъпки. Като отчита добрите световни практики, проучването формулира 90 препоръки, насочени към насърчаване на икономическия растеж. Много от тях са спешни, тъй като, както посочват от ИПИ, повече време и ресурси за отлагане няма. Проблемите влияят на всяко домакинство и фирма и лишават икономиката и отделните граждани от шансове за развитие и просперитет.

Според Калоян Стайков, съдебната система е ключова за подобряване на ситуацията в страната. Докато нямаме добре работеща, независима съдебна система, в която хората и инвеститорите да вярват, икономиката няма как да се развива много по-бързо от сегашните темпове, казва той. Усилията трябва да са основно в две направления. Първо, осигуряване независимост на съда и намаляване на корупцията в него. И второ – специализация. Понеже българските съдилища не са специализирани, решаването на много специфични казуси, като КТБ например, може да се превърне в сериозен проблем.

На второ място Стайков посочва административната реформа. Взаимоотношенията с администрацията създават много проблеми на бизнеса, не толкова заради липсата на закони и правила, колкото заради неспазването на тези правила от страна на администрацията. Което, естествено, е възможно, защото и съдебната система е слаба.

Bulgarien Arbeitsmarkt

Съвременни ли са сегашните регулации на пазара на труда?

Приоритет, за който се говори от години, но така и не се случва, е подобряване състоянието на пазара на труда. Там от 2008 година са загубени над 400 хиляди работни места. Това говори за сериозен структурен проблем, който от една страна се дължи на доста строгите регулации и значителната държавна намеса на пазара на труда. От друга страна се дължи на липсата на образование и квалификация на някои кадри. Икономиката се променя и поставя нови изисквания пред работната ръка. А именно човешкият фактор е това, което може най-лесно и най-бързо да изкара страната от сегашното й състояние, да стимулира инвестициите и оттам - икономическия растеж, казва Стайков.

ИПИ прави конкретни препоръки и за подобряване на социалната и здравната система, бизнес средата, законодателството, електронното правителство. Всичко това няма да стане веднага, нито пък ще бъде лесно. Бързо организиращи се групи със специални интереси винаги ще са про­тив, но тяхната съпротива не е непреодолима. Нужни са воля, предвидимост и конкретни стъпки, които разумните хора да подкрепят, знаейки, че резултатите си струват, казват авторите на проучването.

Редакцията препоръчва