1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
"Българското чудо" през погледа на чужденецСнимка: AP

България - страна на човечността

Автор: Йорданка Йорданова/Редактор: Бисерка Рачева
27 ноември 2009

Норберт Рандов, смятан за най-добрия българист в Европа, навършва днес 80 години. С какво го впечатлява България и бариера ли е кирилицата за един германец? С Норберт Рандов разговаря Йорданка Йорданова.

https://p.dw.com/p/KhUZ

"Трудно е да изразя какво ме впечатлява днес. Но всъщност мога да кажа, че се впечатлявам от островчетата на достойнство и човечност, които все още съществуват в България. Това ми направи впечатление още преди повече от 60 години, когато за пръв път бях в България. Тя беше за мен една страна на чудесата и на човечността", казва германският българист, издател и преводач на българска литература. На въпроса дали може да даде пример за едно от "българските" чудеса, той без да се замисли отговаря: "Чудо бяха хората, които за мен отначало бяха чужди. В България се потопих в едно човечно общество, бях впечатлен от хората тогава."

Norbert Randow
Честит рожден ден!Снимка: AP

Любов от пръв поглед

Случайността отвежда Норберт Рандов в България през 1952 година. От десет студенти по славистика в Росток само двама биват избрани да посетят страната. Кратката визита е достатъчна, за да събуди интереса на Норберт Рандов към българския език и литература и да го подтикне да се занимава с тях професионално.

Рандов е съставител на множество сборници и антологии с поезия и проза на български автори. Превежда Паисиевата "История славянобългарска" и "Житие и страдания" на Софроний Врачански, редица български автори, сред които Иван Вазов, Пейо Яворов, Атанас Далчев и Александър Геров.

Сред културните среди в България той е смятан за превъзходен преводач на ключови произведения, както и за културен посредник. А в Европа има ранг на най-добрия славист и българист. Норберт Рандов споделя, че никога не е имал трудности с кирилицата. Дори при първото си посещение в България не се е чувствал некомфортно в обкръжението й.

"Още в училище бях учил руски език, така че кирилицата ми беше също толкова позната, както и латиницата. Азбуката никога не е била бариера за мен", казва Рандов. Единствената бариера за него в началото е бил езикът, но с прилежност и постоянство той успява да преодолее своеобразното препятствие между себе си и заобикалящия го свят. Докато разговаряме, той изненадващо казва: "Можем да продължим и на български, ако искате."

Handgeschriebener Brief
Рандов - познавач и на съвременната литератураСнимка: DW

Всяко зло за добро

Норберт Рандов и сега често има повод да говори на български. Всяка година той пътува няколко пъти до България, а в Берлин има много приятели, с които разменя по някоя дума на български. Като един от големите познавачи на българските литература и култура не е учудващо, че има издадена книга с над 500 български поговорки. Най-много му харесва поговорката "Всяко зло за добро". И дълбоко вярва във верността на тази мисъл.

Митичният българист, както наскоро нарекоха Рандов от германското радио ЕмДеЕр, не изпуска от поглед и съвременната българска литература. Превел е стихотворения на Мирела Иванова, романа на Марияна Фъркова "Светът около мен" и "Естествен роман" на Георги Господинов. Норберт Рандов е удостоен с орден "Стара планина" Първа степен и наградата "Паисий Хилендарски", както и с отличието на Лайпцигските книгоиздатели за европейско разбирателство. През 2008 година е отличен и с държавния орден "Федерален кръст за заслуги".

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Урсула фон дер Лайен и Володимир Зеленски в Киев

ЕС може да направи още много за Украйна

Роман Гончаренко
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница