България след 11 юли: това са възможните сценарии | Новини и анализи от България | DW | 01.07.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

България след 11 юли: това са възможните сценарии

Само три месеца делят изборите на 4 април от предстоящия вот на 11 юли. Но вече има една коренна разлика: ГЕРБ нямат никакъв шанс да управляват. Ето кои са възможните варианти след изборите на 11 юли.

Коментар от Даниел Смилов:

В настоящата предизборна ситуация има една коренна разлика от положението преди 4 април. Тогава големият въпрос беше дали ГЕРБ заедно със своите помагачи (и патерици) от ДПС и “Патриотите” ще имат мнозинство и шанс да управляват. Такава вероятност сега няма - подобно мнозинство вече изглежда математически невъзможно, дори и временно скрилите лидерите си “Патриоти” да успеят да се доберат до новото НС.

Вариантите за следващото управление зависят от това дали партиите на промяната - ИТН, ДБ и ИСМВ - ще имат самостоятелно парламентарно мнозинство. След 4 април те имаха 92-ма депутати, а сега са във възходящ тренд, което означава, че преминаването на границата от 121 не е нещо непостижимо.

Вариант 1: самостоятелно мнозинство на промяната

Ако трите “протестни” партии имат заедно над 121 места, те най-вероятно ще съставят самостоятелно управление на коалиционен принцип. Дали и как техни лидери ще участват в правителството - това е технологичен въпрос, който ще се обсъжда след изборите. Възможен е например и по-експертен вариант на правителство, при който кабинетът използва структурата на служебния, като подменя част от състава му. Много вероятно е икономическият екип на сегашното управление да бъде запазен.

Важни съдържателни нюанси в управлението ще зависят от съотношението на силите между "Има такъв народ" (ИТН) и "Демократична България" (ДБ). ИТН ще опитват да налагат своя дневен ред, който ще е свързан с промяна на избирателната система и други реформи от референдума на Слави. Освен това ИТН ще действа в тесен синхрон с президента Румен Радев.

Силно присъствие на ДБ в парламента след 11 юли ще означава на свой ред изразен акцент върху промени в прокуратурата и специализираното правосъдие, ограничено влияние на Радев върху изпълнителната власт и запазване на пропорционалността в избирателната система.

Това са важни нюанси и различия, заради които партиите на промяната ще трябва да намерят работещ модел на коалиционна комуникация и постигане на разумни компромиси. Засега такъв модел няма.

Хубавото на този сценарий е, че въпреки възхода на ИТН изглежда не сме в ситуация, в която една партия се превръща в доминираща, а Слави Трифонов става нов Бойко Борисов. След персоналисткото управление на лидера на ГЕРБ това ще е шанс за възраждане на българския парламентаризъм, а и за справяне с безконтролността на властта. В крайна сметка корупцията е пряк резултат от тази безконтролност на центъра на властта, която беше наложена през последните 12 години.

Редакцията препоръчва

Вариант 2: управляващо малцинство на промяната

Много сходен вариант би се реализирал, ако трите партии на промяната имат между 110 и 120 места в парламента. Тогава те ще могат спокойно да предложат правителство на малцинството и да разчитат на подкрепа от другите партии. Тук има множество вариации:

- Подкрепа от БСП: най-логичен изглежда този вариант, при който малцинството на промяната разчита на “столетницата” за своето оцеляване. За да се стигне до такъв вариант, би трябвало да са ясни червените линии, отвъд които компромиси с левицата не биха били допустими. Тези червени линии трябва да се прокарат както по отношение на съдебната реформа, така и за големите инфраструктурни проекти с руско участие (“Белене” и т.н.). Приобщаването на БСП към властта би засилило и влиянието на президента Радев върху правителството. Което ще е негатив за ДБ;

- Подкрепа от отцепили се депутати от ГЕРБ: този вариант изглежда много вероятен, защото в момента ГЕРБ битуват в неизяснено агрегатно състояние. Лидерът им очевидно е нефункционален, а какво ще стане след неговото оттегляне - това си остава неясно. Натискът на американските санкции тепърва ще започне да се усеща: ако кредите към фирми от списъка “Магнитски” станат изискуеми и ако има и нови лица, добавени към него, управленско-икономическата мрежа на ГЕРБ ще започне да се разплита със страшна сила. Като добавим към това и един изборен резултат, който едва ли ще е впечатляващ, в групата на ГЕРБ определено ще са налице условия за разцепление. Като цяло възможността за такава подкрепа ще намали влиянието на БСП върху едно управление на малцинството;

- Подкрепа от ДПС: такъв вариант е всъщност политически невъзможен. Мнозина се опитват да вкарат ДПС в сметките за бъдещо правителство, но партията на Доган ще трябва да мине през четиригодишен карантинен период заради пряката ѝ връзка с лица от списъка “Магнитски”. Разбира се, ДПС ще се опитат да станат “скрит” коалиционен партньор, но силно присъствие на ДБ в управлението ще е достатъчна гаранция срещу подобно развитие;

- “Плаваща” подкрепа от различни партии: възможен е вариант, при който правителство на малцинството на ИТН, ДБ и ИСМВ не иска подкрепа от определена партия или депутати, а разчита на “плаващи мнозинства”. Такова управление ще има някаква първоначална енергия, която ще се дължи на електоралния успех на “новите партии”. “Старите” ще бъдат принудени да ги подкрепят, особено по популярни за обществото теми. Но този ресурс бързо ще се изчерпи и към края на годината плаващите мнозинства ще започнат да се превръщат в потъващи пясъци. Вероятността от предсрочни избори ще започне да нараства.

Вариант 3: мнозинство на партиите на "статуквото"

Ако ИТН, ДБ и ИСМВ имат около 100-110 места, това би означавало, че ГЕРБ, БСП и ДПС (с подкрепата на възможни “патерици”) имат ясно изразено парламентарно мнозинство. Това е най-лошият вариант от гледна точка на съставяне на правителство. При всички негови вариации шансовете за успех са нищожни:

- Голяма коалиция на ГЕРБ, БСП и ДПС: дори и математически да е възможно, едно такова управление ще изглежда самоубийствено за ГЕРБ и БСП. То ще е с много ниска легитимност в страната и ще се приеме много зле от партньорите ни в ЕС и НАТО. Над него ще висят всички неизяснени скандали около ГЕРБ, както и санкциите на списъка “Магнитски”;

- Голяма коалиция на ГЕРБ, ДПС и БСП плюс подкрепа от някоя от протестните партии: този вариант е още по-малко вероятен, защото нито една от тези протестни партии не би се “жертвала” за съставянето на подобно правителство;

- Голяма коалиция между ГЕРБ и ИТН с подкрепа от други партии: това би било самоубийство за партията на Слави Трифонов, която е давала и продължава да дава ясни индикации, че не е готова на подобен вариант;

- “Експертно” правителство с подкрепа от всички партии, но най-вече от ГЕРБ и ИТН: това е всъщност вариация на по-горния вариант, поради което е невъзможна по същите причини.

Даниел Смилов

Даниел Смилов

Куриозното в този сценарий е, че и в него най-вероятно ще се стигне до обществен натиск за съставяне на правителство на малцинството от ИТН, ДБ и ИСМВ. Но с по-малко от 110 депутати едно такова правителство би било слабо и много зависимо от някоя от другите партии. В такъв сценарий би могло да се реализира малцинствено управление на промяната с помощ от БСП например. Но ИТН са твърдо против такава възможност и думите им трябва да бъдат взимани насериозно: в крайна сметка те отхвърлиха подобен вариант в предходния парламент.

В заключение

България е изправена пред реален избор. Има вариант с вероятност за съставяне на правителство от ИТН, ДБ и ИСМВ: било то мнозинство на промяната или малцинствено управление на промяната. Има и втори избор: фрагментация на парламента с изразено мнозинство на ГЕРБ, БСП и ДПС, при която съставянето на правителство ще изглежда невъзможна задача. В този негативен сценарий би могло да се стигне до някакво правителство с много кратък живот. И следователно - до нов кръг от парламентарни избори.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.