България след понеделник: няколко сценария | Новини и анализи от България | DW | 15.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

България след понеделник: няколко сценария

Ако има криза, тя е продиктувана от капаните на референдума, а не от избора на Радев и от оставката на Борисов. За повечето неща, които предстоят, си има и правила, и прецеденти, обяснява Татяна Ваксберг и дава примери.

Ако не изберем Цецка Цачева, Коледа никога няма да дойде. Такава шега се подмяташе в социалните мрежи преди първия тур. Сега, когато отмина и вторият, повечето наблюдатели се държат така, сякаш не е ставало дума за виц, а за самата истина. Само че в кавър версия: щом Борисов подава оставка, значи сме осъдени да си останем и без Великден. Стига! Страната наистина е в криза, наистина е с проруски генерал на Дондуков 2 и без квазизападен генерал на Дондуков 1, но тази криза е много далеч от апокалипсиса, предвещаван тези дни в местната информационна среда.

Факти и хипотези

Ето няколко сигурни факта, които следват от оставката на Борисов. И няколко хипотези за развитието на политическия живот оттук нататък.

Първо, Росен Плевнелиев ще бъде президент до 22 януари 2017 година (освен ако не подаде оставка пред Конституционния съд, но такива заявки няма). А начинът, по който установи първи контакти с новоизбрания държавен глава, предвещава меко предаване на президентската власт.

Второ, до 22 януари 2017 година парламентът няма да бъде разпуснат (член 99 ал. 7 от Конституцията).

Трето, животът на този парламент може да продължи и след 22 януари 2017, като това зависи от една или повече от по-малките парламентарни групи: ДПС, РБ, ПФ, БДЦ-НС, АБВ, „Атака”. Ето защо:

По конституция президентът връчва три пъти мандат за съставяне на правителство. В първите два случая той възлага съставянето на кабинет на двете най-големи сили, но и двете (ГЕРБ и БСП) вече обявиха, че отказват. Третата сила се избира от президента. Няма пречка тази сила да успее да състави правителство, в резултат от което да управлява в следващите две години, без никакви предсрочни избори.

Тук не става дума за това дали подобно решение е добро или лошо, а дали е възможно. Възможно е при няколко условия, най-важни от които са две: ако ГЕРБ или БСП поискат да управляват “в сянка”, използвайки чужд мандат, и ако към този план бъдат привлечени няколко малки фракции и отделни депутати.

Татяна Ваксберг

Татяна Ваксберг

Четвърто, животът на сегашното правителство също не е изчерпан. Независимо от оставката, кабинетът „Борисов” може да остане на власт до края на януари 2017 - ако например президентът умишлено забави връчването на мандатите. Това забавяне ще зависи включително и от скоростта, с която ще работи Конституционният съд. В понеделник президентът попита съда дали президентската институция има право да насрочва избори, без да е разпуснат парламентът. Този въпрос не е пряко обвързан с обичайните три опита да се състави правителство, но би представлявал разбираемо извинение, ако президентът реши да забави нещата. Засега Плевнелиев не е давал повод за предположения, че цели някакво забавяне (дори обратното - моментално се обърна към КС и се срещна с новоизбрания президент, за да обсъдят евентуално служебно правителство), но единно желание на основните политически сили би могло да го подтикне към такова решение. Тази ситуация си има прецедент - правителството на Жан Виденов управлява в оставка от 28 декември 1996, когато парламентът я гласува, до 12 февруари 1997, когато беше избрано служебно правителство, излъчено от новоизбрания президент Петър Стоянов. В рамките на този период отиващият си президент Желев забави с един месец връчването на първия мандат.

Всички останали възможности вече са изговорени и обсъдени - евентуално създаване на служебно правителство, насрочване на избори (от настоящия или от следващия президент). Казано накратко: системата работи, Коледа и Великден не се отменят. Реалната заплаха от външнополитически завой с пагубни последици е част от избора на България, но не и смъртна присъда за институциите или пък знак за незабавно спиране на демократичния процес.

Редакцията препоръчва

"Референдумът на Бойко"

Онова, което буди несигурност, е свързано със съвсем други въпроси. Не с това, че правилата са спрели да работят, а с това, че ГЕРБ и БСП искат да ги променят. Става дума за референдума, на който повечето българи поискаха мажоритарна система, за да “изметат” партиите. Но накрая се оказа, че партиите искат абсолютно същото - да се въведе въпросната “мажоритарна система”, която обаче не “измита”, а бетонира големите партии.

Думите на Борисов от деня на втория тур показват, че му се иска парламентът да приеме решенията от референдума именно сега, преди следващите избори, чието провеждане той самият ускорява с непоисканата си оставка. Борисов настоява в същите съкратени срокове да бъде взето и още едно решение - да се намали броят на депутатите, което пък е осъществимо само с поправка в Конституцията. Вече втори ден юристи и политолози обсъждат дали чисто технически сегашният парламент е в състояние да осигури тази внезапно пожелана поправка. Ето това е основание да се говори за криза, а не оставката на премиера - да заредиш обществената среда с трудно осъществим дневен ред и да очакваш той да бъде реализиран незабавно. Друг е въпросът, че “референдумът на Слави” трябва най-сетне официално да бъде преименуван на “референдума на Бойко”. За да си остане в историята с това много по-адекватно име.

Подобно съдържание

Реклама